Решение № 14803 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8743/2017 г.

Решение № 14803 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8743/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. Г. К. за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК на влязлото в сила Решение № 4 от 08.01.2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № С-118/2008 г. по описа на Върховния административен съд. Към искането е приложено Решение от 01.06.2017 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото "Курилович и други срещу България", с което е установено нарушение на чл. 8 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) в съдебното производство по адм. дело № С-118/2008 г. по описа на Върховния административен съд. Ответникът - председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) чрез процесуалния си представител юрк. Вучкова представя писмено възражение за неоснователност на искането. В съдебно заседание молителят се представлява от адв. Г., която поддържа искането за отмяна по гореизложените съображения. Ответникът - председателят на ДАНС не изпраща процесуален представител. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането е основателно. От приложените дела се установява, че с неподлежащо на обжалване Решение № 4 от 08.01.2009 г. по адм. дело № С-118/2008 г. по описа на Върховния административен съд е отхвърлена жалбата на настоящия искател Д. Г. К. срещу Заповед № З-238-3/29.05.2008 г. на председателя на ДАНС, с която на Д. Г. К. е наложена принудителна административна мярка "експулсиране", отнето е правото му на пребиваване и му е наложена забрана за влизане в Р България за срок от 10 години. Цитираното съдебно решение е обжалвано с касационна жалба от Д. Г. К., която е оставена без разглеждане с Определение № 34 от 24.02.2009 г. по адм. дело № С-44/2009 г. по описа на Върховния административен съд, което също не подлежи на обжалване. Представеното по делото Решение от 01.06.2017 г. на Европейския съд по правата на човека е постановено по жалба на Д. Г. К., М. А. К. - негова съпруга и А. Д. К. - негов син. В т. 27 от решението на ЕСПЧ е установено нарушение на чл. 8 от Конвенцията. Съображенията за този извод са изложени в т. 25, съгласно която въпреки, че първият жалбоподател (Д. К.) е имал формална възможност да изиска съдебен контрол върху оспорваните мерки, то жалбоподателите не са се ползвали с минималната степен на защита срещу произвол, присъща на понятието законосъобразност съгласно Конвенцията. По този начин намесата в правото им на семеен живот не е в съответствие със закона, както се изисква в чл. 8, парагр. 2 от Конвенцията. В т. 30 от решението на ЕСПЧ е установено и нарушение на чл. 13, вр. чл. 8 от Конвенцията. Съображенията за този извод са изложени в т. 29 и се изразяват в това, че Върховният административен съд не е извършил подходящо проучване на твърдението на изпълнителната власт, според което жалбоподателят К. е представлявал заплаха за националната сигурност. Не е извършен какъвто и да е задълбочен анализ по въпроса за пропорционалността като просто се заявява, че всяко ограничение на основните права е приемливо, доколкото е обосновано с основания, свързани с националната сигурност. ЕСПЧ е отбелязал, че производството по обжалване на принудителните административни мерки не осигурява на жалбоподателите ефективното вътрешноправно средство за защита, което чл. 13 от Конвенцията изисква, по отношение на техните оплаквания относно нарушаване на правото им на семеен живот. При така установените факти и обстоятелства настоящият съдебен състав намира искането за отмяна на съдебното решение на основание чл. 239, т. 6 от АПК за основателно, тъй като с решението на ЕСПЧ по жалбата на Д. Г. К. и други е установено нарушение на чл. 8 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Решение № 4 от 08.01.2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № С-118/2008 г. по описа на Върховния административен съд следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг тричленен състав на Върховния административен съд за произнасяне по жалбата на Д. Г. К. срещу Заповед № З-238-3/29.05.2008 г. на председателя на ДАНС. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия