Решение № 2520 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1786/2009 г.

Решение № 2520 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1786/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) вр. чл. 145, ал. 1 АПК е образувано по жалба вх. № 17.00-10/05.02.2009 г. по регистъра на Министерски съвет, подадена от Петър Стратиев Тодоров и Божанка Стратиева Кирчева от Харманли, срещу Решение № 857/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на ЖП линия Пловдив-Свиленград-турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) час, на територията на община Харманли, Хасковска област", постановено на основание чл. 34а, ал. 1 вр. чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС, в частта, в която е определено дължимото на Тодоров и Кирчева парично обезщетение за отчуждена площ от недвижими имоти - поземлен имот, с идентификатор 04128.501.023 и 024 по кадастралната карта на село Бисер. По същество се твърди, че е определено в противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение, респективно че е налице отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Моли съда да измени акта в обжалваната част, като увеличи размера на определеното обезщетение. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателте поддържат подадената жалба и молят съда да я уважи. Ответната страна - Министерски съвет моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна по изложени съображения, че определената от административния орган оценка е обективна и съобразена с целта на закона. Заинтересованите страни Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители - също оспорват жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, поради следното: В процедура по чл. 34а, вр. чл. 33 и чл. 34б ЗДС с Решение № 857/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България са отчуждени-1 381 кв. м./целият с площ от 1 475 кв. м./от поземлен имот, с идентификатор 04128.501.023 и 1 168/целият с площ от 1 177 кв. м./по кадастралната карта на село Бисер, Община Харманли.. За първият от имотите на собственика е определено обезщетение в размер на 3 066 лева, а за вторият- 2 593 лева, въз основа приложената по делото независима експертна оценка за определяне на пазарните цени при отчуждаване по ЗДС, изготвена на 29.09.2008 г.. С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот признато по обстоятелствена проверка № 3,том IV, рег. № 3418, дело № 516 от 2007 г., Божанка Кирчева и Петър Тодоров са признати за собственици по давностно владение и наследство на 622/1460 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ, съответно на 312/1150 идеални части от процесните имоти, като изрично в акта е отбелязано, че молителите са собственици и на останалите идеални части, права признати им с предходни актове. Според заключението на вещо лице Димитър Евтимов Бошнаков, изготвено по допуснатата съдебно - оценителска експертиза, имотите, предмет на отчуждаването, попадат в урбанизираната територия на населеното място. Използвайки като пазарно свидетелство за имоти със съпоставими характеристики с процесния, а именно нотар. акт № 81, том II, дело № 249 от 2007 г., сочи, че пазарната стойност за един кв. м., по този нотариален акт е 2,22 лева кв/м, а по нот. акт № 108, т. IV, нот. д. № 648 от 2007 г., цената за 1 кв. м., е 5,05 лева. Усреднената цена за 1 кв. м., възлиза на 3,64 лева, при което обезщетението за първия от имотите възлиза на 5 027 лева, а за втория 4 252 лева. Тъй като законодателят в § 1а, т. 2 от ЗДС посочва изрично, че "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота, настоящият състав приема, че сделките по сочените нотариални актове, следва да бъдат ползвани като пазарен аналог. С допълнителна съдебно-оценителна експертиза Бошнаков е оценил подобренията в отчуждаваните площи по метода на вещната стойност - като за изграден водоем/25/6/3 м/, стойността е 720 лева, а за ограда от 120 м - 680 лева. Трайните насаждения са оценени от експерта общо за 1 832 лева. Затова доколкото заключенията са съобразени с изискванията по чл. 32, ал. 2 ЗДС вр. § 1а ДР ЗДС, съдът приема, че размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имот 04128.501.023- е 5 027 лева, а за 04128.501.024- 4 252 лева . Също така към тях следва да бъде прибавена и стойността на подобренията, общо в двамата имота за 3 232 лева- доколкото не е разграничено разположението им в отделните имоти, като обезщетението за всеки един от имотите ще бъде увеличена с от стойността на сочените по-горе подобрения и трайни насаждения. По изложените съображения решението на МС, следва да бъде частично изменено, като бъде увеличен размера на обезщетението за имот 04128.501.023- от 3 066 на 6 643 лева, а за имот - 04128.501.024 - от 2 593 на 5 868 лева. С оглед изхода на делото и съобразно чл. 143 АПК, ответникът дължи направените от жалбоподателя разноски, които понастоящем са изрично претендирани. Направено е възражение от ответника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК на заплатеното адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.