Решение № 1897 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14036/2013 г.

Решение № 1897 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14036/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 251 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. Образувано е по молба на Дарина Иванова Маринова в качеството й на управител на "Лабексперт" ООД, гр. София за тълкуване на влязло в сила решение № 15840 от 29.11.2013 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение по адм. д. № 14036/2013 г. В молбата за тълкуване се сочи, че от мотивите на съдебното решение не било ясно как да се изпълнят указанията, дадени в решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В тази връзка са поставени пет отделни въпроса, свързани с доказателствата и направените изводи. КЗК и Изпълнителна агенция по опазване на околната среда не вземат становище в срока по чл. 251, ал. 3 ГПК. Ответната страна Консорциум "Орион", гр. София е изпратил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на молбата за тълкуване, по подробно изложени съображения в него. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира молбата за тълкуване за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С решението, чието тълкуване се иска съдът е оставил в сила решение № 1140 от 18.09.2013 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-839 от 17.07.2013 г. Така постановеното съдебно решение не съдържа неяснота, а употребеният език е ясен и не съдържа повече от едно смислово съдържание. На тълкуване подлежи само и единствено диспозитивът, защото той се ползва със силата на присъдено нещо и той установява, какво е действителното правно положение между страните по спора. Мотивите към съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо - т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на Върховния касационен съд по ТД № 1/2000 г. на ОСГК. Изложените мотиви към решението не са самостоятелен източник на правни последици наред с диспозитива на съдебното решение, поради което тяхната липса или неяснота не води до необходимост от тълкуване по реда на чл. 251 ГПК. Изложените от молителя твърдения за неяснота на влязлото в сила съдебно решение са само и единствено относно неговите мотиви. Тези твърдения на практика представляват желание, с оглед на извънпроцесуалното поведение на страната по материалното правоотношение, съдът да мотивира отново акта си и да отговори на конкретни въпроси свързани с изпълнението на решението на органа по преразглеждане. Такива правомощия съдът няма. С постановяването на съдебния акт съдът е упражнил правосъдната си власт. Съдът няма компетентност да напътства страните по едно материално правоотношение с оглед на изпълнението на съдебното решение, с което е оставено в сила решението на КЗК. По изложените съображения искането за тълкуване на влязлото в сила съдебно решение № 15840 от 29.11.2013 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение по адм. д. № 14036/2013 г., което се основава на искане за тълкуване на мотивите на съдебното решение, но не и на неговия диспозитив, като неоснователно следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 1 и 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение