Решение № 11399 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4670/2009 г.

Решение № 11399 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4670/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Атанас Янев Атанасов от гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Тинка Узунова, против решение № 81 от 23.01.2009 г., постановено по адм. дело № 2013/2008 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен ПНИ на селищно образувание в м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землището на с. Виница, община Варна, в частта относно имот пл. № 29 по плана. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците - областният управител на област Варна и Клони Янева Янева, както и заинтересованата страна Георги Янев Атанасов не изразяват становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Драгомир Димитров Марков, чрез процесуалния си представител адв. Пеева, в писмено възражение и в писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно е приложен чл. 28 от ППЗСПЗЗ. На бившия ползвател, чието право е трансформирано в право на собственост, правилно е отреден имот № 29 с плана. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПНИ се изработва за земи предоставени на граждани съгласно актове по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ, като приложимият ред е чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ. Следователно с този план се устройват територии, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ. След определяне на имота на ползвателите, следва възстановяване на собствениците с признаване право на възстановяване в реални граници на разликата над 600 кв. м, което е допустимо, но само при възможност за образуване на нови имоти не по-малки от 250 кв. м. В случая това не е така, поради което за бившия собственик не може да се образува имот. В този смисъл изводът за предимство на бившите ползуватели, направен от съда е правилен и обоснован. Правилно е направен извод, че обжалваната част на ПНИ (за имот 29) съответства на изискванията, предвидени в чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Нормата на ал. 6 от този текст изисква съобразяване със съществуващи сгради, съоръжения и трайни насаждения, което в случая е спазено при определяне на имота. Експертизата е приета от съда, като са изложени аргументи и във връзка с отказа за тройна експертиза, тъй като наличието на сграда е от значение за преценката на материално-правните предпоставки за трансформиране на право на ползване, което не е предмет на производството по делото. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Варненския административен съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор и Клони Янева Янева против цитираната заповед на областния управител за одобряване на ПНИ за посочената местност, в частта й по отношение имот № 29, вписан в регистъра към плана на ползувателя Драгомир Димитров Марков с площ от 763 кв. м. Жалбоподателите са твърдели, че имотът неправилно е отреден на ползувателя, тъй като не са налице материално-правните предпоставки за трансформиране на правото му на ползване в право на собственост - в имота няма сграда, както и не е заплатен, а и не са отчетени правата им на възстановените собственици върху имот от 4 460 кв. м, част от който имот е и процесния. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че на Драгомир Марков е предоставено право на ползване върху имот от 600 кв. м, в м. "Дилбер чешма" по реда на ПМС № 11/1982 г., с решение на ИК на ОНС гр. Варна. Същият е заявил имота за изкупуване, който е оценен, в това число и построената в него сграда и подобрения и е заплатен. Въз основа на тези данни е съставен и констативен нотариален акт, като му е признато право на собственост по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От друга страна, жалбоподателите се легитимират като възстановени собственици на имот от 4 460 кв. м, признат им за възстановяване с решение на ПК. От заключението на вещото лице, се установява, че имот № 29 по ПНИ, с площ от 763 кв. м е част от бившия имот на жалбоподателите. Същият е застроен. Застроени са и съседните имоти № 30 и № 33, като разположението на сградите в същите не позволява от съседни разлики да бъде образуван нов имот. При тези данни, съдът е приел, че ПНИ в оспорената му част отговаря на изискванията на закона - чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Същият е съобразен с нормата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, като имотът е записан на бившия ползувател Драгомир Марков, който е правоимащ по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същият е придобил правото на собственост, чрез трансформация на правото на ползване до размера на 600 кв. м от имота. Разликата до пълния фактически ползван размер от имота от 163 кв. м, правилно също му е отредена с ПНИ, тъй като от нея самостоятелно, или от нея и съседни разлики не може да се образува имот с минимално изискуемата площ от 250 кв. м, който да бъде отреден на възстановените собственици. По отношение възражението за наличие на сграда в имота, съдът е посочил, че този факт има значение за законосъобразността на трансформацията на правото на ползване в право на собственост, който въпрос не е предмет на настоящото производство. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба се повдигат същите възражения, които вече са били предмет на обсъждане от първоинстанционният съд. Неоснователно е възражението, че съдът необосновано е приел, че законът дава предимство на ползувателите с трансформирано право на ползване в право на собственост пред бившите собственици. Изводът на съда е обоснован и законосъобразен. Поначало ПНИ се изработва именно за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - арг. § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Редът за изработването на ПНИ е уреден в нормите на ППЗСПЗЗ. Цялата логика на разписаната уредба сочи, че ползувателите са с предимство, тъй като с ПНИ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на § 4к, ал. 7, при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първо се отреждат имоти с трансформирано право на ползване, при съблюдаване на изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и едва при наличие и възможност от една или съседни разлики от подобни имоти, се образуват имоти не по-малки от 250 кв. м, в полза на бившите собственици. Именно върху такива имоти, както и върху имоти, които изобщо не са били предоставяни за ползване се възстановява собствеността на бившите собственици. В случая е процедирано именно по посочения начин. Ползувателят Марков е с трансформирано право на ползване в право на собственост, при което правилно, както е приел и съдът, именно на него, а не на бившите собственици, му е отреден имот с ПНИ. Обосновани са изводите на съда и по отношение възраженията относно трансформацията на самото право на ползване в право на собственост. Процесното производство не позволява изследването на въпросите относно правото на собственост на ползувателя. В тази връзка е неоснователно и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, поради недопускане от съда на експертиза, която да изследва наличието на сграда в имота. Заключението на вещото лице е оспорено именно по отношение констатациите за наличие на сграда, но правилно не е допуснато назначаването на разширена или допълнителна експертиза, тъй като посоченото не е относимо към спора, а цели оспорване на правото на собственост. Съдът не е допуснал нарушение, тъй като има задължение да събере и обсъди само относимите доказателства, но не и такива, които са неотносими към спора. Неоснователно е и последното възражение относно възможността да се възстанови собствеността на касатора върху разликата до действително ползваната от бившия ползувател площ от 163 кв. м. Видно от заключението на вещото лице, съседните имоти са застроени, като поради това от тях не могат да се обособят съседни разлики, които ведно с тази от 163 кв. м да позволи образуване на нов имот, не по-малък от 250 кв. м, който да бъде отреден на бившите собственици. Решението на съда е обосновано и в тази част. Оспорения ПНИ е съобразен с наличните сгради, както и отговаря на всички изискванията за правилно устройване на територията, с оглед визираното в чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Касационната жалба е неоснователна, а постановеното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение