Решение № 5133 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3114/2013 г.

Решение № 5133 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3114/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Георгиев Попов от гр. Любимец, обл. Хасково, против Решение № 19/23.01.2013 г., постановено по адм. дело № 411/2012 г., по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-32-3431/28.11.2012 г. на началник ОО "КД-ДАИ" - Хасково, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози, е спрян от движение за срок от 6 месеца, собствения му лек автомобил "Фиат Пунто", с рег. № Х 1016 ВВ, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелството за регистрация на автомобила част втора. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Началникът на Областен отдел Контролна дейност ДАИ Хасково, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите в жалбата, Върховният административен съд приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА про следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Димитър Георгиев Попов срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-32-3431/28.11.2012 г., на началник ОО "КД-ДАИ" - Хасково, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози, е спрян от движение за срок от 6 месеца, собствения му лек автомобил "Фиат Пунто", с рег. № Х 1016 ВВ, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелството за регистрация на автомобила част втора. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона. Безспорно е било установено, че жалбоподателят е извършвал нерегламентиран превоз на пътници със собствения си лек автомобил срещу заплащане в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Решението е правилно. Събраните по делото доказателства са дали основание на съда да приеме, че Димитър Георгиев Попов е осъществил обществен превоз на пътници по смисъла на § 1 от ДР на ЗАвтП с посочения лек автомобил, тъй като за извършването на този вид превоз е от значение обективното осъществяване на превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, независимо от причината на извършването му и взаимоотношенията между страните по сделката. Не е налице хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗАвтП, тъй като не се установява превозът да е извършен поради наличие на извънредно обстоятелство от категорията на бедствията или катастрофите. Автомобилът с който е извършен превоза не е включен в удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници и документи, които се изискват от този закон. В нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП като ПАМ кумулативно са предвидени както спирането от движение на моторното превозно средство, с което се извършва превоза, така и определянето на мястото за домуването му. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Хасково съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение