Решение № 4491 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13763/2009 г.

Решение № 4491 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13763/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1192/16.09.2009 г. на Административен съд - Пловдив, Първо отделение, III-ти състав, постановено по адм. д. № 484 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отменен като незаконосъобразен по жалба на ЕТ "Антон Сулев" - гр. Стара Загора, представляван от Антон Желев Сулев Ревизионен акт № 2400843/02.01.2008 г. на орган по приходите в ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 106/11.02.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди месец Февруари, Март, Април, Май, Юни и Юли 2007 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 28661 лв. и лихви в размер на 2691,34 лева. В полза на едноличния търговец са присъдени разноски в размер на 1450 лева. В касационната жалба се твърди, че е налице отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че съдът е направил невярно тълкуване на израза "доставени му на територията на страната, включително внесени/или от територията на друга държава членка" в първото изречение на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, което изисква към момента на доставката на стоките на дилъра, територията на страната да е територията на държава - членка. Приходният орган приложил законосъобразно нормата на чл. 151, ал. 3 от ЗДДС и при продажбата на автомобили втора употреба е начислен допълнително ДДС върху данъчната основа при вноса на автомобилите, която е по-висока от продажната им цена. В закона не се съдържа никакво ограничение относно момента, в който да е осъществено придобиването на стоката - преди или след присъединяване на страната към Европейския съюз, респективно този момент е ирелевантен. Процесният внос е осъществен преди 01.01.07 г., като последващото присъединяване на РБ към ЕС, в резултат на което тези сделки вече представляват ВОП, не променя факта, че към момента на придобиване на стоката сделката е представлявала внос по смисъла на ЗДДС. Твърди се, че разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС обхваща всички възможни способи за придобиване на стоката, включително вноса. Моли за отмяна на решението, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Антон Сулев" - гр. Стара Загора, представляван от Антон Желев Сулев я е оспорил чрез доводи, изложени в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от адв. Светлин Панов от АК - Пловдив. Според пълномощника на търговеца при придобиване на стоките е ползван общия ред и е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Ответникът твърди, че той не притежава качеството "дилър" по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, което касае закупуване, придобиване и внасяне на стоки при действието на ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. Новият режим на облагане е неприложим към вноса отпреди 01.01.2007 г. На разпоредбите от Глава седемнадесета на ЗДДС не е придадено обратно действие, в който смисъл са и нормите на Директива 2006/112/ЕС. Ответникът се позовава на практика, постановена от ВАС, цитирана в писмените бележки. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Едноличният търговец не се явява дилър по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗДДС, като на нормите от Глава Седемнадесета не е придадено обратно действие. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство е преценена законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 2400843/02.01.2008 г. на орган по приходите в ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 106/11.02.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди месец Февруари, Март, Април, Май, Юни и Юли 2007 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 28661 лв. и лихви в размер на 2691,34 лева. От фактическа страна е установено, че през тези периоди търговецът е извършил продажба на общо 31 броя леки автомобили втора употреба, закупени преди 01.01.2007 г., налични към момента на влизане в сила на новия ЗДДС, извън страната и внесени с ЕАД. Приходният орган е направил сравнение между платения при вноса/покупката ДДС с данъка, начислен при последващите продажби. Констатирано е, че данъчната основа при продажбите е по-малка от тази при вноса/придобиването и приходният орган е определил едноличния търговец като "дилър" на стоки втора употреба съгласно определението, дадено в § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС (в сила от 01.01.07 г.). По време на ревизията е прието, че продажбите са в нарушение на чл. 151, ал. 3 от ЗДДС поради неправилното определяне при тях на данъчната основа. В заключението по Ссче е посочено, че за всички доставки по които търговецът е бил получател той е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит. Изслушано е заключение на първоначална и допълнителна експертиза, според което ЕТ "Антон Сулев" е формирал себестойността на продадените автомобили като към покупната цена е включил разходи за транспорт, части за ремонт, екотакси, а в данъчната основа е добавена и обичайната печалба на търговеца за тази дейност. Съдът е кредитирал експертните заключения, но е посочил, че същите са ирелевантни за резултата по делото. Това е така защото е безспорно, че автомобилите са придобити чрез внос преди влизане в сила на ЗДДС, а данъчната им основа е била изчислена на базата на тяхната митническата облагаема стойност, след което лицето е ползвало правото на данъчен кредит за периодите на вноса. Съдът е направил изводи, че оспорващото дружество не отговаря на критериите по § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, както и че нормите на чл. 143, чл. 151, ал. 3 от ЗДДС не са приложими за стоки втора употреба, внесени преди влизане в сила на ЗДДС - 01.01.2007 г. Материалните права се уреждат от закона, действащ по време на възникването им, а в ЗДДС няма нов текст, придаващ обратно действие на чл. 143 ЗДДС. Освен това институтът на ВОП е въведен с новия закон, след вноса. Решението на Адмс - Пловдив е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Спорът по делото е относно правилното приложение на материалния закон. Настоящият касационен състав счита, че в случая е неприложим текста на чл. 151, ал. 3 от ЗДДС, защото леките автомобили са придобити в период от време преди влизане в сила на новия ЗДДС, а именно преди 01.01.2007 г. Правилен е първоинстанционния извод, че относно тези автомобили търговецът няма качеството на "дилър", дефинирано в § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, тъй като на чл. 143, чл. 151, ал. 3 и сл. разпоредби от Глава Седемнадесета на ЗДДС не е придадено обратно действие. Това означава, че те не са приложими относно стоки - леки автомобили втора употреба, придобити по време на действие на отменения ЗДДС. Липсват доказателства и твърдения вносът, осъществен преди 01.01.2007 г. да е по специалния ред, относим към дилърите на стоки - втора употреба (чл. 85 и сл. от ЗДДС отм.). Щом като правото на данъчен кредит се упражнява по общите правила, те са приложими (чл. 26 от ЗДДС) и спрямо определяне на данъчната основа при последващата доставка, осъществена след 1.01.07 г. За касационното производство на едноличния търговец не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като липсват доказателства за направени такива. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение