Решение № 3949 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16759/2013 г.

Решение № 3949 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16759/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Кнежа, чрез пълномощника му адв. Галя Горанова, срещу решение № 624 от 30 октомври 2013 г., постановено по адм. д. № 442/2013 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отменена заповед № 9/14 март 2013 г. на кмета на община Кнежа. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. От ответника Славчо Димитров Терзийски, чрез пълномощника му адв. Петър Петров, са постъпили писмен отговор и писмена защита, в които са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е недопустимо. Алтернативно излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Плевен е образувано по жалба на Славчо Димитров Терзийски срещу заповед № 9/14 март 2013 г. на кмета на община Кнежа, с която е одобрен подробен устройствен план - план за регулация в обхвата на УПИ ХVIII-760 в кв. 34 по плана на гр. Кнежа, като поземления имот е разделен на два урегулирани поземлени имота с указани размери и лица, намалени по реда на чл. 19, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Съдът е приел, че при издаването на оспорената пред него заповед са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което я е отменил. Така постановеното решение е допустимо. Направеното в обратния смисъл възражение в касационната жалба е неоснователно. Действително, разпоредбата на чл. 201, ал. 3 от ЗУТ препраща към чл. 15, ал. 6 от същия закон, съобразно която заповедите за одобряване план за регулация, издадени при определени условия, не подлежат на оспорване. В случаите по чл. 201 от ЗУТ обаче заповедта за одобряване изменението на плана за целите на съдебната делба би била окончателна само когато проекта за разделянето на урегулирания поземлен имот е внесен от всички съделители. В случая това не е така, поради което жалбата на съделителя, който не е бил съгласен с исканото изменение, е допустима. Неоснователно е и наведеното от представителя на Върховната административна прокуратура възражение за недопустимост на постановеното решение, поради това, че в производството не са конституирани всички заинтересувани страни. В случая това е съсобственика на Терзийски - Антон Дочев Атанасов, който действително не е конституиран като страна в процеса. В производството по оспорване на заповеди за одобряване на подробни устройствени планове, респ. за техните изменения, е предвиден специален ред за конституиране на заинтересувани страни, който в случая е спазен. Съдът е обнародвал в "Държавен вестник" съобщение за образуваното пред него дело с посочени предмет и жалбоподател, като е указал на заинтересуваните лица, че могат да направят искане за конституиране в едномесечен срок - чл. 218, ал. 3 от ЗУТ. Искания за конституиране на заинтересувани страни по делото не са постъпили в указания срок, поради което и такива не са конституирани. Решението като краен резултат и е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че при разделянето на УПИ ХVIII-760 в кв. 34 по плана на гр. Кнежа, собствената на Славчо Терзийски жилищна сграда попада в новообразувания УПИ ХVIII-760. Установено е също така, че отстоянията на тази сграда към страничната регулационна линия и към дъното на урегулирания поземлен имот са намалени и са съответно 1.18 м и 3.00 м. При тези данни изводът на административния съд, че при издаването на заповедта на кмета на община Кнежа е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗУТ, е законосъобразен. Посочената разпоредба не визира възможност за допускане на намалени отстояния към страничната регулационна линия или към дъното на урегулирания поземлен имот. Позоваването в заповедта на кмета на общината на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ правилно е преценено като неотносимо в случая. Изложените н тази връзка съображения на административния съд се възприемат напълно от касационната инстанция. Незаконосъобразен е извода на съда за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Такива в случая не се констатират. Не съответства на данните по делото посоченото от съда обстоятелство, че в нарушение на процедурата по одобряване на изменение на подробен устройствен план в случаите на допусната съдебна делба, главният архитект на общината не е изготвил и съответно изпратил на съделителите предписание да внесат проект за разделянето на урегулирания поземлен имот. Такова предписание няма, но в кориците на делото се съдържа заповед № 1/04 януари 2013 г., подписана от кмета на общината и от главния архитект, която заповед е със съдържание на предписание. Дори и да е налице нарушение на процедурата в този аспект, то това нарушение не е от категорията на съществените и не може да е основание за отмяна на административния акт. Не представлява нарушение на административнопроизводствените правила и обстоятелството, че проектът за разделянето на урегулирания поземлен имот не е представен и съгласуван от всички съделители. В случаите като настоящия, при които не е налице съгласие между съделителите относно внасянето на проект за изменение на подробния устройствен план, няма пречка такъв проект да бъде внесен само от един от тях, като за останалите възниква правото на възражение срещу проекта и на оспорване срещу заповедта за одобряването му. С оглед горното и предвид констатираното нарушение на материалноправни разпоредби при издаването на заповедта на кмета на община Кнежа, оспореното решение ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред тази инстанция разноски в размер на 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,