Решение № 571 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 788/2008 г.

Решение № 571 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 788/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а"от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на Т. Д. К. против решение № 346 от 12.11.07 г. по гр. дело № 545/07 г.на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение № 57 от 19.05.05 г.по гр. дело № 216/05 г. на Старозагорския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на същата страна, че К. Д. К. е изключителен собственик на апартамент, находящ се в гр. С., ул. "З" № 12, кв. Зора поради пълна трансформация на лични средства при придобиване на собствеността върху имота. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и искът- отхвърлен. Ответникът по касационната жалба К. Д. К. моли решението да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С решение № 425 от 3.07.2007 г. по гр. дело № 532/2006 г. Върховният касационен съд на РБ е отменил решение № 561/17.01.2006 г. по гр. дело № 769/2005 г. на Старозагорския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел, че процесният апартамент, макар и придобит по време на брака между страните от ищеца К. К., е закупен изцяло с лично имущество - негов жилищно-спестовен влог, набиран в периода 1984-92 г.и средства на майка му по неин влог в "Е". Направен е извод, че е налице трансформация на лично имущество, тъй като апартаментът изцяло е придобит със средства, имащи извънсемеен характер. Касационната жалба е неоснователна. Въззивният съд е приложил правилно материалния закон - чл. 21, ал. 1 от СК. Спазени са задължителните указания на ВКС в отменителното му решение по прилагане и тълкуване на закона. Формираният във въззивното решение извод за основателност на предявения иск е в съответствие със закона и доказателствата по делото. Основателността на този иск се обусловя от установяване на факта, че платената цена на придобития по време на брака имот представлява изцяло лични средства на страната, която претендира, че е индивидуален собственик поради трансформация на нейни лични средства. В конкретния случай е безспорно установено, че процесният апартамент е придобит със средства на ищеца извън съпружеското имущество, поради което правилно искът е бил уважен от въззивния съд. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че жалбоподателката не била редовно призована за проведеното на 11.10.07 г.съдебно заседание пред въззивния съд. Същата е била редовно и своевременно призована чрез нейния пълномощник адв. С. Пълномощното на адв. Т е до окончателното свършване на делото във всички инстанции и няма данни същото да е било оттеглено по реда на чл. 23 и чл. 24 от ГПК (отм.), поради което правилно въззивният съд е приел, че процедурата по призоваване на Т. К. е редовна е и дал ход на делото. Неоснователен е и доводът, че съдът не се е мотивирал защо дава вяра на свидетелите, чиито показания са в полза на ищеца. Настоящата инстанция намира, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото. В тази своя дейност той е свободен да преценява убедителността на свидетелските показания и да реши на кои свидетели да се довери. Въззивният съд е посочил защо не дава вяра на определени свидетели, които нямат непосредствени впечатления - не са присъствали нито при преговорите за закупуване на апартамента, нито при изплащането на сумите, за да могат да установят по-висока продажна цена от удостоверената с нот. акт. Върховният касационен съд може да контролира само начина на формирането, но не е съдържанието на вътрешното съдийско убеждение, като направи своя преценка на събраните доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г.о.