Решение № 148 от 6.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 61/2010 г.

Решение № 148 от 6.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 61/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия М. Ц. У. против решение № 217 от 21.10.2009 г. по внохд № 397/09 г. на Пловдивски апелативен съд. Касационната жалба на подсъдимия М, изготвена от служебния защитник-адв. Николова е само за явна несправедливост на наложеното наказание, въпреки приложението на чл. 55 НК, при неговото определяне. Като основание за неговото намаляване се изтъква младата възраст на подсъдимия и проявеното критично отношение към извършеното. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 114 от 26.08.2009 г. по нохд № 1533/049 г., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимия М. Ц. У. за виновен в извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. б. "а" и "б" НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият У. е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства. При постановяването на осъдителната присъда са обсъдени и решени въпросите по чл. 301 НПК. Единственото възражение в жалбата е за завишено наказание, макар и определено при условията на чл. 55 НК. То е било предмет на обсъждане и от въззивната инстанция и по реда на чл. 339, ал. 2 НПК с пълно основание, след изложени убедителни съображения е отхвърлено като неоснователно. При индивидуализацията на наказанието, законосъобразно за отчетени доказани и значими обстоятелства влияещи за неговата справедливост. Констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства, които характеризират изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Касае са за едно от най-тежките престъпни посегателства срещу личността и собствеността. По драстичен и брутален начин е извършен грабежа, с неоправдана жестокост и ярост /предвид многобройните наранявания с нож, причинени на пострадалия за неговото осъществяване, оставен завързан в безпомощно състояние в складово помещение. Извършеното с оглед предишните осъждания на подсъдимия, извън квалификацията на деянието и събраните лоши характеристични дънни, склонността му към хазартни игри и употреба на наркотични вещества го определят като лице с изключително висока степен на обществена опасност. Подбудите за извършване на престъплението са подчертано укорими и користни. Затова съдилищата по същество оценявайки тежестта на тези обстоятелства са индивидуализирал наказанието близко до предвидения в закона минимум, съблюдавайки разпоредбите на чл. 373, ал. 2 НПК, като благоприятна последица от направеното самопризнание. Само по себе си то не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо, при индивидуализацията на санкцията, както се иска в жалбата, след като не е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на обективната истина, както е в разглеждания случай /вж. Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, НК/. По голямо снизхождение не може да бъде проявено, за да бъдат изпълнени и целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. Поради липса да други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,