Решение № 417 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15223/2012 г.

Решение № 417 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15223/2012 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) против решение № 5287 от 08.10.2012 г., постановено от Административния съд София-град (АССГ) по адм. д. № 8249/2012 г. С обжалваното решение, по жалба на Планич Алмаса е отменено решение № 498/05.07.2012 г. на Председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на Планич Алмаса и делото е върнато на ДАБ с указания. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Сочените касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Планич Алмаса не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според прокурора доказателствата по делото сочат на пълна липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на лицето. Изтъква се, че до този момент Планич Алмаса е подавала седем молби за предоставянето на статут, които са отхвърляни. От проведените с нея интервюта не се установява лицето да изпитва страх от завръщането си в Босна и Херцеговина, като такъв е споделила едва в последното си интервю, който е в сферата нd предположенията. Според прокурора всеизвестно е, че в Република Босна и Херцеговина обстановката е спокойна, военният конфликт отдавна е отминал, като липсват каквито и да е данни за взаимно преследване между мюсюлмани и християни. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Предмет на контрол пред административния съд е било решение на председателя на ДАБ № 498/05.07.2012 г., с което е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на Планич Алмаса по молбата й с вх. № 6555 от 21.12.2011 г. Мотивите на административния орган са, че молбата е последваща, като в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставянето на бежански статут на лицето, тъй като мотивите й са лични, социално-икономически. Опасенията й за евентуални проблеми поради факта, че бащата на едното й дете е мюсюлманин, а на другото християнин, не са възприети от административния орган като достатъчно основание за предоставянето на бежански статут, тъй като не излизали извън сферата на предположенията. Административният орган е приел, че липсват основания за предоставянето й и на хуманитарен статут, като е приет за ноторен фактът, че в Босна и Херцеговина не е налице въоръжен конфликт. Посочено е, че кандидатката е декларирала семейно положение - неомъжена, поради което не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Административният съд е приел, че административният орган е допуснал нарушение, което е съществено, тъй като изобщо не е изследвал въпроса за сигурността в страната на произход на молителката, а без необходимата справка за ситуацията в Босна и Херцеговина се е задоволил да посочи, че ноторно известен е фактът, че в тази държава няма въоръжен конфликт, без да изследва въпроса, дали там има етническо напрежение между мюсюлмани и християни, така също не е обсъдил връзката на молителката с държавата й на произход и с трети страни. Обжалваното решение е неправилно. Необосновано е прието от административния съд, че административният орган не е събрал доказателства за обстоятелствата, визиран в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Посочената разпоредба в една своя част гласи, че при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. От тук следва, че при взимане на решение административният орган трябва да анализира и прецени ситуацията в страна на произход на лицето от гледна точка на неговата лична бежанска история. Обстоятелството, че административният орган е приел в решението си за ноторно известен факта, че в Босна и Херцеговина няма въоръжен конфликт само по себе си, не води до необоснованост на извода му за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ в конкретния случай. Съгласно чл. 37, ал. 2 от АПК, общоизвестните факти, какъвто е въпросният, не подлежат на доказване. От данните, съобщени от молителката при проведеното с нея интервю става ясно, че причините поради които тя желае да остане в България са лични, социално-икономически. Нежеланието на жалбоподателката да се завърне в страната си на произход е в резултат на нейна лична преценка, а не на обективни обстоятелства, свързани с държавата й на произход. Продължителното пребиваване на жалбоподателката в страната, напускането на страната й на произход преди повече от 10 години, пребиваването на семейството й в България са все причини, които са извън приложното поле на защитата, която може да се предостави съгласно ЗУБ. В чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, законодателят е предвидил възможността за предоставяне на хуманитарна закрила и по други причини от хуманитарен характер, но както е посочено в решение № 6211 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9693/2012 г., тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната, каквито в случая не се сочат. Основателно е преценено от органа, че опасенията й за евентуални проблеми поради факта, че бащите на децата й са от различни вероизповедания (мюсюлманин и християнин) са в сферата на предположенията. Необходимо е да се посочи, че Босна и Херцеговина е страна членка на Съвета на Европа от 2002 г. и е ратифицирала Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което обстоятелство според настоящия съдебен състав е гаранция, че в страната на произход на молителката съществуват механизми за защита при проявено спрямо нея или семейството й дискриминационно отношение, основано на религия. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като неправилно, поради което следва да отмени същото, а вместо това реши спора по същество, като отхвърли жалбата срещу решението на председателя на ДАБ. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд