Решение № 675 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2008 г.

Решение № 675 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. С. К. К. и М. К. Б. са подали касационна жалба срещу решение № 815 от 18.12.2007 г. по гр. д. № 549 от 2007 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3 от 11.04.2007 г. по гр. д. № 53 от 2007 г. на Районен съд, гр. К. и е отхвърлен предявеният от касаторите установителен иск за собственост върху наследствените земеделски земи с площ от 46,435 кв. м. подробно изброени в исковата молба и останали в наследство С. В. и на нейния съпруг И. В касационната жалба се подържа неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, субсумирано в хипотезата на чл. 188, ал. 1 ГПК, необоснованост и нарушаване на материалния закон. Ответниците Д. Т. Д., Д. Ц. Д., С. И. Ц., Ц. И. Ц., Г. И. Ц. И. А. П., К. Т. К., П. К. П.(Атанасов) и О. с. "Земеделие и гори", гр. К. не са взели становище по жалбата. Ответника К. Т. К. в съдебно заседание оспорва жалбата и заявява, че желае да се потвърди решението на Плевенския окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 7.01.2008 г. и е изтекъл на 7.02.2007 г., а касационната жалба е подадена на 25.01.2009 г. с вх. № 112 в рамките на законният срок. Касационната жалба е основателна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Плевенския окръжен съд е отхвърлил предявеният от С. К. К. и М. К. Б. срещу Д. Т. Д., Д. Ц. Д., С. И. Ц., Ц. И. Ц., Г. И. Ц. И. А. П., К. Т. К., П. К. П.(Атанасов) и О. с. "Земеделие и гори", гр. К. положителен установителен иск за собственост към датата на образуване на ТКЗС върхунаследствените земеделски земи с площ от 46,435 кв. м. в землището на с. Л., община ..., област "Плевен", останали от В. Р. С., като съпруга на починалия преди нея В. Л. И. на 27.12.1926 г. Касаторите претендират собственост по наследство и давност от своя баща К, починал на 3.09.2004 г., който считат, че е придобил земята защото я е обработвал след смъртта на своя баща И, съвместно с майка си С. (у-ние за наследници № от 20.05.2005 г.). Плевенския окръжен съд е приел, че през 1937 г. когато е извършена комасацията на земята, земеделската земя е била вече разделена между С, втора съпруга на Л. (у-ние за наследници № от 12.06.2000 г.) и децата му от първия брак, защото при комасацията земите са били записани на името на С. В. у-ние № 156 от 28.07.2005 г. Отхвърлил е иска защото е счел, че няма доказателства К. Л. да е извършил делба с майка си и да е владял земите лично за себе си до образуването на ТКЗС. Това е мотивирало съда да възприеме, че правилно земите са били възстановени на всички наследниците на С. Р., включително и тези по колена от предходния брак, а именно: на наследниците на Ц. П. А. и К. П. А., а не само на наследниците на К. Л., който е единственото дете от втория брак на Р. Решението е материално неправилно, но при произнасянето му не са били допуснати съществени процесуални нарушения, което не налага неговото връщане за повторно разглеждане от друг състав на въззивният съд, като е възможно произнасянето по съществото на спора в настоящата инстанция. По делото е установено, че И. В. Л. и С. Р. В. са сключили брак на 25.05.1919 г. от които имат едно дете К. Този брак е втори за С. В., която има деца и от предходен брак сключен в с. Б. Ответниците са наследниците на децата й от нейния първи брак. Спора е за земеделска земя с площ от 46,435 кв. м., която представлява: лозе от 0,716 дка, III категория, заснето като имот № 0* по план за земеразделяне на с. Л. нива с площ от 3,018 дка, III категория, заснета като имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Л. нива с площ от 39,648дка, III категория, заснета като имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Л. зеленчукова градина с площ от 0, 550 дка, III категория, заснета като имот № 0* съгласно плана за земеразделяне на с. Л. и залесена нива (гора) с площ от 1 дка, III категория, заснета като имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Л. Съгласно представеното у-ние № 156 от 28.07.2005 г., издадено от Общинската поземлена комисия, по комасационният план от 1937 - 1938 г. зас. Л., на всеки от наследниците на И. Л. е била отбелязана земеделска земя, като на С. И. Л. е посочено, че притежава 45, 410 кв. м. Към 1937 г. Кирил Л. е бил на четиринадесет години и неговата земя естествено е била записана общо с майка му и на нейно име тъй като тя се явява негов настойник съгласно чл. 73 вр. с чл. 66 - чл. 72 от Законъ за лицата (отм.). Следователно представените земеделски земи, заснети в комасационния план са земите не само на С. В., но и на К. Л., които е син и наследник на И. Л., редом с нея. Съгласно чл. 38 от действащия Закон за наследството, тя е наследила дял равен на дела на мъжкия наследник, тъй като наследодателя е имал повече от три деца с различен пол, от които три са били момчета. Следователно когато К. Л. е влязъл в ТКЗС то той е внесъл земите на майка си и своите земи общо, като всеки от тях ги е притежавал в равни части. След смъртта на майка си, той е получил от нейния дял 1/3 идеална част, съгласно чл. 5, ал. 1 от действащия Закон за наследството, а ответниците са получили останалите 2/3 идеални части от нейната 1/2 идеална част от внесените земи. Следователно предявеният иск е основателен до 4/6 идеални части от наследствените земи на С. Р. В. и за толкова установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗПСЗЗ следва да се уважи, като за разликата се отхвърли. Решението на Плевенския окръжен съд следва да се отмени като се постанови ново по съществото на спора. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.