Решение № 9293 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15788/2010 г.

Решение № 9293 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15788/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Цветелина Петрова Вълова от гр. Червен бряг, обл. Плевен, против решение № 135 от 02.11.2010 г. по а. х. д. № 167 по описа за 2010 г. на Ловешкия административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против решения № № 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, и седемте от 28.06.2010 г., на Директора на ТП на НОИ Ловеч, оставящи в сила съответно разпореждания № № О-10-000-00-00089557/1398, О-10-000-00-0089558/1399, О-10-000-00-00089572/1400, О-10-000-00-О- 10-00-00089570/1401, 00-00089573/1402, О-10-000-00-00089567/1403, О-10- 000-00-00089560/1404, и седемте от 04.07.2008 г., на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ"СО" Ловеч. Посочените пороци се свеждат до неправилно прилагане на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ловеч, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Ловешкия административен съд са решения № № 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, издадени на 28.06.2010 г. от Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Ловеч, с които са потвърдени съответно разпореждания № № О-10-000-00-00089557/1398, О-10-000-00-00089558/1399, О-10-000-00-00089572/1400, О-10-000-00-000 89570/1401, О-10-000-00-00089573/1402, О-10-000-00-00089567/1403, О-10- 000-00-00089560/1404, издадени на 04.07.2008 г. от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които на Цветелина Петрова Вълова от гр. Червен бряг по подадени от нея молби-декларации на 23.06.2008 г. и 27.06.2008 г. е отказано отпускане на парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство (бременност и раждане) за периода от 23.02.2007 г. до 09.11.2007 г. по болнични листове № А2007 1328616, А2007 1328617, А2007 1328619, А2007 1333515, А2007 1333516, А2007 1328622 и А2007 1328618. За да постанови решението си, Ловешкият административен съд законосъобразно е приел, че жалбоподателката няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност за времето, през което е упражнявала трудова дейност като общински съветник в Общински съвет Луковит и е получавала месечно възнаграждение. Съдът е приложил правилно разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (ДВ, бр. 1 от 2007 г.), съгласно която паричните обезщетения на лица, които са осигурени за всички социални рискове, за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица по различни договори и на различни основания, се изплащат поотделно за всеки от договорите или за всяко от основанията. С оглед заместителния характер на паричните обезщетения по чл. 40, ал. 1 от КСО е направил извод, че неработоспособното лице не може да получава едновременно за едни и същи работни дни трудово възнаграждение и парично обезщетение за временна неработоспособност. Обосновано съдът е приел за недостоверно твърдението на жалбоподателката, че е осъществявала дейност като общински съветник през първите 5 работни дни на всеки месец, изразяваща се в срещи с избиратели и други общински съветници. Според събраните доказателства за посочения период от 23.02.2007 г. до 09.11.2007 г. тя е получила пълния размер на месечното възнаграждение за общински съветник, определено съгласно чл. 21 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Луковит и общинската администрация за мандат 2003 г. - 2007 г., приет с Решение № 3/26.11.2003 г. на Общински съвет Луковит. Правилникът не предвижда възнаграждението на общинските съветници да се изплаща съответно на дните, в които са участвали в заседания. Ако са отработени само 5 дни, следва посоченото в справките изплатено възнаграждение да не е в размер на 180 лева (колкото се полага за пълен месец), а да е намалено пропорционално на отработените дни. Полученото от жалбоподателката възнаграждение от община Луковит за дните на неработоспособността по болничните листове се явява пречка за получаване от този осигурител и на парично обезщетение за временна неработоспособност. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост и неправилно прилагане на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, са неоснователни. На основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО (редакция - ДВ, бр. 110 от 1999 г.), в сила през времето от 23.02.2007 г. до 09.11.2007 г., лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс. Внасянето на осигурителните вноски се извършва съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Осигуреното лице няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство през времето, през което е упражнявало трудова дейност и е подлежало на задължително социално осигуряване за всички рискове. Към настоящия момент това правило е намерило експлицитен израз в законовата разпоредба на чл. 46, ал. 3 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.). Твърдението на жалбоподателката, че е упражнявала трудова дейност като общински съветник през първите пет дни от съответния месец на 2007 г. и полученото възнаграждение от Община Луковит се отнася също за пет дни от месеца, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Установено е, че Цветелина Петрова Вълова е работила по трудов договор в Основно училище "Васил Левски", с. Горник, общ. Червен бряг, излязла е в отпуск за периода от 23.02.2007 г. до 09.11.2007 г. въз основа на издадени 7 бр. болнични листове за временна неработоспособност и е получила парично обезщетение от ДОО с общ размер 1831.09 лв. (данни от ревизионен акт за начет, съставен на 10.09.2008 г. в изпълнение на заповед № РД-10-Р-721/09.09.2008 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Плевен, за извършване на частична финансова ревизия). През същия период от време лицето е било общински съветник в община Луковит, на която не е представило втори екземпляр от болничните листове за изплащане на парично обезщетение. Съгласно Справка - Данни за осигуряването по ЕГН за период 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г., изготвена от Община Луковит и представена на Териториалната дирекция на НАП, гр. Велико Търново, изплатеното на жалбоподателката възнаграждение в размер на 180 лв. месечно за положения от нея труд като общински съветник се отнася за всички работни дни от месеца. Искането за отпускане на парични обезщетения при втория осигурител е направено значително по-късно с молби-декларации от 23.06.2008 г. и 27.06.2008 г., като пет болничните листове са били издадени на 13.02.2008 г. и 18.02.2008 г. На основание чл. 40, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за общо заболяване и майчинство се отпускат и изплащат вместо трудово възнаграждение. Чрез изплащаните парични обезщетения задължителното обществено осигуряване предоставя финансови средства на осигурените лица в случаите, когато те нямат възможност да получават доходи от положен от тях труд поради настъпване на някое осигурително събитие, в случая общо заболяване и майчинство. Оспорените административни актове, с които на Цветелина Петрова Вълова е отказано отпускане на парично обезщетение за общо заболяване и майчинство за времето от 23.02.2007 г. до 09.11.2007 г., през което е получавала възнаграждения за положен труд като общински съветник, са издадени при спазване на материалноправните законови изисквания и като е отхвърлил жалбата, Ловешкият административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,