Решение № 13233 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4600/2018 г.

Решение № 13233 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4600/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (АЗ) срещу решение № 820/12.02.2018 г., постановено по адм. д. № 543/2018 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е недопустимо като постановено от местно некомпетентен съд и неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Изрично навежда доводи за неправилност на изводите на АССГ относно липсата конкретизация на обстоятелствата, обуславящи наложеното дисциплинарно наказание и недоказаност на дисциплинарните нарушения. Касационният жалбоподател иска да бъде обезсилено обжалваното решение и да бъде изпратено делото за разглеждане на Административен съд – София-област или да бъде отменено, а оспорената заповед оставена в сила. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена молба. Претендира разноски. Ответникът В. Иванов оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 820/12.02.2018 г., постановено по адм. д. № 543/2018 г. по описа на АССГ е отменена Заповед №РД-11-00-2044/12.12.2017 г. на изпълнителния директор на АЗ, с която на В. Иванов, директор на дирекция "Бюро по труда"-Ботевград е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг с една година". Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но е незаконосъобразна, защото описаните в нея обстоятелства не са доказани, а част от тях не съставляват конкретни дисциплинарни нарушения. Допълнително са изложени съображения за допуснати нарушения на чл. 91 от Закона за държавния служител (ЗДСл) доколкото в оспорената заповед въобще не са обсъждани настъпилите в резултат от нарушението последици за държавната служба или за гражданите и цялостното служебно поведение на държавния служител. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Искането за обезсилване на съдебното решение е формулирано в молба, подадена след изтичане на срока за обжалване, но с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция трябва да извърши служебно проверка относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Съгласно чл. 134, ал. 2 от АПК възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави най-късно в първото заседание пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. Касаторът, ответникът пред първата инстанция, не е правил възражение за местна подсъдност пред АССГ, който е приел за разглеждане спора при условията на чл. 135, ал. 1 от АПК без служебно да повдигне въпроса относно местната подсъдност. В случая АССГ е родово компетентен да разгледа подведомствен му спор, образуван по оспорване, с което е сезиран и без да е направено възражение за местна подсъдност. Само в определени хипотези нарушенията на родовата и функционалната подсъдност съставляват основания за недопустимост на постановения съдебен акт, но неспазването на правилата за местна подсъдност в административното съдопроизводство не съставляват касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валиден и допустим съдебен акт. Законосъобразно АССГ е приел, че начина на формулиране на обстоятелствената част на оспорената пред него заповед в три групи обстоятелства не е ясно коя част на кое дисциплинарно нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, 3 и 5 от ЗДСл съответства. Последователно и задълбочено административният съд е разгледал всяко едно от обстоятелствата, които са определени от изпълнителният директор на АЗ като дисциплинарно нарушение, извършено от В. Иванов и е обосновал правилен извод, че част от тях не са доказани по несъмнен начин, а друга съществена част не обуславят въобще наличие на дисциплинарно нарушение. Изводите на съдебния състав са направени след анализ на всички представени пред административния орган и в хода на съдебния процес доказателства. Тежестта на доказване е разпределена съобразно правилото на чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства съобразно направените доводи. Решението е постановено след обсъждане на възраженията и становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните доказателства, а изводите на съдебния състав за допуснато съществени нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание са подробно мотивирани. В разпоредбата на чл. 89, ал. 2 ЗДСл са посочени основанията за възникване на дисциплинарна отговорност, но за да се реализира тази отговорност следва да се установи конкретно осъществяване на някое от тези нарушения. В случая задължение на дисциплинарно наказващия орган е било да установи конкретното неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, 3 и 5 от ЗДСл от В. Иванов, но от доказателствата по делото се установява, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са били налице конкретни лични нарушения в действията на служителя. Отделно от изложеното правилни са и изводите на АССГ, че заповедта е издадена при допуснати нарушения и на материалния закон. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл., визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. При определяне тежестта на наложеното наказание административният орган не е съобразил предпоставките, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, каквито в настоящия случай изцяло липсват. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати нарушения. Не са налице основания за обезсилване и отмяна на решението, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция В. Иванов е направил разноски в размер на 1000 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора и липсата на предпоставки за уважаване на възражението за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, съответстващо на фактическата и правна сложност на спора, следва да бъдат присъдени в тежест на бюджета на АЗ на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение