Решение № 10562 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2074/2020 г.

Решение № 10562 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2074/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Л. Юнгпинг моли да бъде отменено решение № 7734/09.12.2019 г. по адм. д. № 12909/2018 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № Р-22221217000475-091-001/21.11.2017 г., поправен с РАПРА № П-22221217210281-003-001/06.12.2017 г., двата на ТД на НАП-София, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА бъде отменен и описаните оборотни средства в съдебно-счетоводна експертиза да бъдат намалени от размера на акта, като му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"- София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА № Р-22221217000475-091-001/21.11.2017 г., поправен с РАПРА № П-22221217210281-003-001/06.12.2017 г., двата на ТД на НАП-София, с които на Л. Юнгпинг са установени задължения за данък върху дохода по чл. 17 от ЗДДФЛ общо в размер на 111 341, 3 лв с лихви общо 20 950, 56 лв за ревизираните 2014 - 2015 г., след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи. Общият размер на укритите доходи – вноски по банкови сметки от жалбоподателя за 2014 г. е определен от органите по приходите в размер 325 871 лв, за който е определен дължим данък 32 587, 10 лв. Общият размер на укритите доходи за 2015 г. е в размер 787 542, 20 лв, които включват вноски по банкови сметки на жалбоподателя в размер 781 669, 90 лв и превишение на разходи над приходи за 2015 г. от 5872, 30 лв. Определен е дължим данък върху доходите 78 754, 22 лв. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК. Правилен е изводът на съда, че Юнгпинг е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДФЛ, което не е подало годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Жалбоподателят е внесъл суми с неизяснен произход по банковите си сметки през ревизираните години. Съдът обосновано е отхвърлил твърденията на жалбоподателя, че е получил парични средства от неговите родители при извършените пътувания до Китай, след като липсват доказателства, потвърждаващи тези твърдения. Неоснователни са твърденията на касатора, че част от внесените парични суми по банковите му сметки са оборотни на дружеството "Хонг Юин 01" ООД и същите следва да бъдат извадени от определената от органите по приходите данъчна основа. Липсват доказателства, потвърждаващи твърдението на жалбоподателя, че паричните средства са собственост на дружеството и са използвани за закупване на стоки, предназначени за стопанската дейност на предприятието, както правилно е приел съдът. Законосъобразен е изводът на органите по приходите и съдът, че жалбоподателят е извършвал стопанска дейност самостоятелно, приходите от която са внасяни по банковите му сметки. Изводът се подкрепя от Ц. Иванова и В. Георгиева, които са дали обяснения за търговски взаимоотношения между тях и жалбоподателя за закупуване на бански костюми. Според чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва: т. 3. с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения. В нарушение на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ органите по приходите не са признали нормативно признатите разходи за дейността на ревизираното лице. Общият размер на укритите доходи за 2014 г. в размер 325 871 лв следва да се намали с разходи за дейността 25 на сто - 81 467, 75 лв, при което се получава данъчна основа в размер 244 403, 25 лв. Дължимият данък по ЗДДФЛ за 2014 г. е 24 440, 32 лв, а лихвите са 6359, 02 лв, изчислени съответно. Общият размер на укритите доходи за 2015 г. е 787 542, 20 лв, който следва да се намали с разходи за дейността 25 на сто – 196 885, 55 лв, за получената данъчна основа от 590 656, 65 лв дължимият данък върху дохода за 2015 г. е 59 065, 66 лв, а лихвите са 9353, 90 лв, изчислени съответно. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА в частта, с която са определени задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ: за 2014 г. данък над 24 440, 32 лв с лихви над 6359, 02 лв и за 2015 г. данък над 59 065, 66 лв с лихви над 9353, 89 лв, като в тази част следва да бъде отменено, и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски за двете инстанции съразмерно на уважената част от жалбата в размер 392, 08 лв. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно поради непредставени доказателства за направени такива разноски. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанции по 3506, 57 лв – общо 7013, 14 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 6621, 06 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,