Решение № 11940 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5460/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Пловдив, чрез юрисконсулт Пенкова, срещу Решение 2776 от 25.03.2024 г., постановено по адм. дело 2971/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта му, с която е осъдена да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт, както и разноски по делото, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения срещу нея иск изцяло, или се намали размера на присъденото с обжалваното решение обезщетение. Претендира разноски по делото. Ответникът Ч. Н. Г., чрез адвокат Лазаров взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Иска присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на Ч. Н. Г. против ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 203 и сл. АПК е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от отменена заповед, с която му е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на притежавано пътно превозно средство за срок от 6 месеца. Неимуществените вреди основава като негативни психически изживявания и уронване на честта и достойнството му. Претендира и присъждане на лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди и е уважил частично, като основателен и доказан, предявения иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди. За да постанови този резултат е приел, че е налице отменен по съдебен ред акт, от който са произтекли сочените в исковата молба неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от него. Размерът на дължимото се обезщетение е определил при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Решението в частта му, с която са отхвърлени предявените искове не е обжалвано и е влязло в сила. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно в обжалваната му част, с която е определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на акта, действията и/или бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице надлежно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страна по делото с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Основателни са доводите в касационната жалба за частична неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика е засегната неблагоприятно от административна дейност. В случая е доказано засягане в гореописания аспект, което обосновава основателност на претенцията за обезщетение. Настоящата инстанция счита, че съдът е определил обезщетението в завишен размер. С оглед естеството и характера на причинените на ищеца страдания при конкретните, доказани обстоятелства от които произтичат, установеното негативно въздействие върху състоянието на ищеца в един кратък период, настоящият състав на ВАС намира, че обезщетение в размер от 500 лева отговаря на изискванията на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът е основателен и доказан. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъдена ОД на МВР Пловдив да заплати на Ч. Н. Г. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 500 лева до присъдения от 1000 лева, като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск и в тази му част. С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ следва да бъде отменено решението и в частта, с която е осъдена ОД на МВР Пловдив да заплати разноски по делото над дължимите се такива в размер на 103 лева до присъдения размер от 160 лева. В останалата му обжалвана част като правилно решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора ОД на МВР Пловдив за присъждане на разноски по делото е основателно за сумата от 12.50 лева внесена държавна такса. Следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в съответствие с приложимата норма на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ в размер на 100 лева, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение