Решение № 2324 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9902/2013 г.

Решение № 2324 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9902/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 245 - 249 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпило ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА НА ВЛЯЗЛО В СИЛА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ от адвокат Ирина Пелтекова, чл. на Адвокатска колегия Благоевград, в качеството си на пълномощник на Никола Георгиев Лясков, против решение № 1274 от 4.04.2013 г. постановено по адм. дело № 1076/2012 г. по описа на РС (Районен съд) Гоце Делчев, на основание чл. 242, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК. В искането се твърди, че при подаване на жалбата срещу отказ на ОС "Земеделие" гр. Гоце Делчев с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, са издадени документи с погрешно изписване на номерацията на квартала - скица и удостоверение, в които е посочен квартал с номерация 69 по плана на Стопанския двор на с. Мусомища, какъвто изобщо не съществува, а квартала, в който попада възстановеният с решението на съда имот е 63. Дори и по назначената съдебно-техническа експертиза отново е допусната тази грешка и същата е повторена и намерила отражение и в самото съдебно решение. Затова счита, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които обосновават правен интерес от подаване на настоящото искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и моли същото да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Към искането са приложени като доказателства Решение № 1274/4.04.2013 г. на РС Гоце Делчев, два броя удостоверения с № 226 и 227 от 3.06.2013 г. и Скица № 46/3.06.2013 г., всички издадени от кметство с. Мусомища. От ответната страна Общинска служба "Земеделие" - Гоце Делчев е постъпило писмено Възражение, в което се изразява становище, че искането е неоснователно, защото погрешното изписване на квартала на стопанския двор не се явява ново обстоятелство или ново писмено доказателство, което при решаване на делото не е било могло да бъде известно на страната, а в случая е приложима разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка във влезлия в сила съдебен акт. В производството по отмяната законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е взел отношение по молбата. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна е подадено в законоустановения в чл. 240 от АПК срок и е процесуално допустимо, но разгледано по същество, се явява неоснователно. С решение № 1274 от 4.04.2013 г. по адм. дело № 1076/2012 г., образувано по жалба на Никола Георгиев Лясков, в производство с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, Районен съд Гоце Делчев ОТМЕНЯ частично решение № 5375 А/7.02.1996 г. на Общинска служба "Земеделие" Гоце Делчев, като вместо него постановява: ВЪЗСТАНОВЯВА правото на собственост на наследниците на Никола Димитров Лясков бивш жител на с. Мусомища, обл. Благоевградска, върху 1 450/2 212 идеални части от УПИ IV от кв. 69, с площ 2 212 кв. м от кв. 69 по плана на с. Мусомища, обл. Благоевградска и ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част. Така постановеното съдебно решение не е обжалвано от никоя от страните с касационна жалба пред по-горната съдебна касационна инстанция - Административен съд Благоевград, поради което е влязло в сила. На това място следва да се отбележи, че това решение е неблагоприятно за молителя Никола Георгиев Лясков само в частта му, в която жалбата му е била отхвърлена, а в останалата му част, с която е било отменено решението на Общинска служба "Земеделие" Гоце Делчев и възстановено правото на собственост върху описания имот, то е в полза на жалбоподателя - молител и затова той няма право да иска отмяна на тази част от съдебния акт съгласно чл. 238, ал. 1 от АПК. Влезлият в сила съдебен акт може да бъде отменян само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК (Глава четиринадесета) е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от точка 1 до точка 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В конкретния случай молителят (искател) Никола Георгиев Лясков претендира отмяна на основание чл. 239, точка 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". От този текст следва извода, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие. Преценена на това заявено основание с оглед изложените по-горе принципни положения, молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: Към искането за отмяна молителят представя: Решение № 1274 от 4.04.2013 г. на Районен съд Гоце Делчев, Удостоверение № 226 от 3.06.2013 г., Удостоверение № 227 от 3.06.2013 г. и Скица № 46 от 3.06.2013 г., и трите издадени от кметство с. Мусомища. Веднага следва да се отбележи, че посоченото решение на Районен съд - Гоце Делчев всъщност е влязлото в сила съдебно решение, на което понастоящем се иска отмяна и то не може да бъде ново писмено доказателство по смисъла на чл. 231, т. 1 от АПК. На това място следва да се констатира още, че в искането за отмяна погрешно е посочено чл. 239, ал. 1, т. 1, защото тази разпоредба няма алинеи, а само точки. Останалите три документа - две удостоверения и скица са издадени след влизане в сила на съдебното решение, но те не удостоверяват нови обстоятелства, а такива, които са съществували към момента на разглеждане на делото пред районния съд. И това е така, тъй като при внимателен преглед на приложените по адм. дело № 1076/2012 г. писмени доказателства се установява, че в половината от тях е посочен освен верния квартал 66 (за което няма спор), още и квартал 63, а не 69. Така е например в самото обжалвано пред Районен съд Гоце Делчев решение № 5375 А от 7.02.1996 г. на Поземлена комисия гр. Гоце Делчев (понастоящем преименувана в Общинска служба по земеделие - Гоце Делчев), в скица № 40 от 15.05.2012 г., в Удостоверение № 319 от 1.10.2007 г. и в скица № 119/28.09.2007 г. на кметство село Мосомище, в Удостоверение № 035/1.02.2007 г. и Скица № 04/17.01.2007 г. на кметство с. Мосомище. При тези данни, представените от адвокат Ирина Пелтекова като пълномощник на Никола Георгиев Лясков документи, с които се доказва, че има допусната техническа грешка в изписването на квартал 69 вместо на верния квартал 63, не могат да се квалифицират като нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. При полагане на дължимата грижа за водене на делото е можело тази грешка да бъде констатирана своевременно, за да не бъде допусната в заключението на вещото лице и впоследствие в съдебното решение. Такъв пропуск, който може да се квалифицира като процесуално бездействие не може да бъде саниран по реда на отмяната на влязъл в сила съдебен акт. С оглед изложеното, подаденото искане е неоснователно и ще трябва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,