Решение № 1067 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2020 г.

Решение № 1067 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" против Решение № 3480/01.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1764/2020 г. по описа на АССГ за 2020 г., с което e отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С315-0394878/21.01.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП-гр. София. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3. Иска се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът твърди, че при издаването на заповедта правилно е приложен материалния закон и е установено извършването на нарушението по безспорен начин. Наведени са аргументи за мотивираност на заповедта и съответствието й с целта на закона. Ответникът по касационната жалба - [фирма] ЕИК[ЕИК], чрез адв. Минчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение в становище по съществото на делото, че касационната жалба е допустима и редовна, както и основателна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 15.01.2020 г. при извършена проверка в търговски обект - фризьорски салон, находящ се в [населено място], [улица] при извършена контролна покупка, на 1 бр. масло за коса, на обща стойност 20, 00 лв., заплатена - в брой и в лева от А. Янев- ИП, не е издаден фискален касов бон от работещото фискално устройство в обекта. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0394878/15.01.2020 г. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил посочената заповед за налагане на ПАМ № ФК-С315-0394878/21.01.2020 г., с мотивите, че последната е издадена в нарушение на материалния закон, както и че определеният със заповедта срок на налагане на ПАМ не е съобразен с принципа за съразмерност, посочен в чл. 6, ал. 2 от АПК. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но не по мотивите, изложени в него. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Съгласно посочената разпоредба на чл. 187, ал. 1, изр. 2 мярката се налага спрямо обекта/тите, където е установено нарушението. В настоящия случай нарушението е установено спрямо обект - фризьорски салон, намиращ се в [населено място], [улица], а в заповедта е посочен обект, намиращ се на [улица], където се намира сградата на Софийския районен съд. Разликата в посочването на обекта на запечатване е нарушение на материалния закон, доколкото на запечатване подлежи само обекта, в който е установено нарушението. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че мястото на извършване на нарушението, респ. местонахождението на подлежащия на запечатване обект, следва да се разбира като онова, посочено в протокола за извършена проверка, тъй като последният се ползва с материална доказателствена сила. Протоколите, съставени от органите по приходите по реда на чл. 50, ал. 1 ДОПК са доказателства за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Т. е. с протоколите се установява факта на извършеното нарушение с неговите особености относно време, място и т. н. Само по себе си посочването в него на тези обстоятелства не води до действителност на акта, с който се налага ПАМ, доколкото последният е индивидуален административен акт, за който важат правилата за действителност и който трябва сам по себе си да съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 АПК. /В този смисъл и Решение № 14047 от 15.11.2018 г. по адм. д. № 3769/2018 г., VІІІ отд. на ВАС/ За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да се касае за допусната от органа по приходите очевидна фактическа грешка, тя подлежи на поправяне по реда на чл. 62, ал. 2 АПК, за което няма представени доказателства по делото. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в обжалваната заповед не се съдържат мотиви. Въпреки посочването в заповедта на аргументи относно налагането на мярката и срока на нейната продължителност, те касаят обект, различен от този, в който е установено нарушението, което от своя страна е равнозначно на липса на мотиви, а това е едно от условията за законосъобразност на административните актове. Предвид изхода на делото, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение