Решение № 387 от 18.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 382/2010 г.

Решение № 387 от 18.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 382/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият С. Ю. М. е отправил по реда за възобновяване на наказателните дела (глава тридесет и трета от НПК) искане (неточно наречено "молба") за изменение на осъждането му от съдилищата в Р., районния - като първа инстанция, окръжния- като втора. Присъдата на Р. - № 41 от 29 януари 2010 г. по нохд № 87/2010 г., е за опита да бъдат откраднати на 27 януари 2010 г. разтворими напитки на обща стойност 41 лева (кафе, чай и др. подобни), предназначени за продажбата им чрез автомат - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 (при условията и на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК), във връзка с чл. 18 НК, за което М. е наказан на лишаване от свобода за 2 години и 6 месеца при "строг" първоначален режим на изтърпяването им в затворническо общежитие от закрит тип. Въззивното (второинстанционно) решение на Р. е постановено на 30 март т. г. по внохд № 53/2010 г. и с него присъдата е потвърдена след обжалването й от името на подсъдимия. В искането си до ВКС осъденият е изразил недоволство единствено от отказа по делото да бъде приложен чл. 93, т. 9 НК и така да бъде наказан по-леко за кражба в маловажен случай. Искането е поддържано и в съдебното заседание на тази инстанция, а прокурорът е за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд намери искането на осъдения за основателно поради следното. Наказанието, което му е наложено, наистина е явно несправедливо, но това не е поради отказаното приложение на чл. 93, т. 9 НК - за него въобще не е имало място, след като законът го свързва само с приложението на чл. 194, ал. 3 и чл. 195, ал. 4 НК, а при тях, на свой ред, опасният рецидив е невъзможен (арг. от чл. 196, ал. 1 НК). Върху справедливостта на наложеното наказание е намерило отражение нарушаването на чл. 58, б. "а" НК, който позволява на съда приложението на чл. 55 НК - да определи лишаване от свобода под предвидения в чл. 196, ал. 1, т. 1 НК минимум от 2 години и "при опит- поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл. 18, ал. 2". "Обстоятелствата", които законът има предвид, са свързаните със "степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено", а в тази насока по делото е прието, че престъпното намерение е възникнало инцидентно, владението върху отнетите вещи е продължило съвсем кратко и че бързото разкриване на кражбата е станало със съдействието на самия деец, който показал къде е скрил използваната чанта. Освен изброените обстоятелства отказът да бъде приложен чл. 55 НК не е съобразен и с особеностите на рецидивирането на М. (броят на неговите осъждания е много по-малък от броя на присъдите срещу него- голяма част от последните са за съвкупности от престъпления) и с тежестта на последното му предходно санкциониране (за далеч по-сериозно посегателство - на 1 г. лишаване от свобода, според приложения бюлетин за съдимост на л. 26 от дос. д.). Наказание със същата тежест е подходящо според ВКС и по сегашното дело, и тъй като чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК обхваща и специфичното нарушение на чл. 55 НК, съобразно още с чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, съставът на I наказателно отделение