Решение № 5444 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3620/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 1611 от 24.02.2025 г., постановено по адм. дело 110/2025 г. Административен съд (АС) Хасково, трети състав, е отхвърлил жалбата на Ж. Ш. Х. срещу Решение 12704/04.12.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ж. Ш. Х., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, с посочен по делото адрес: гр. Харманли, [жк], РПЦ на ДАБ при МС, чрез процесуалния му представител адв. М. Филипова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Хасково е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е. Хичовски, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Представя се актуална справка за обществено политическата обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 12704/04.12.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Ж. Ш. Х. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Ж. Ш. Х. бил роден на [дата] в Сирия, [населено място], обл. Хасака, с етническа принадлежност [етническа принадлежност], с религия [вероизповедание], без професия, с начално образование, неженен. При проведеното интервю чужденецът е обяснил, че на 15.07.2024 г. той, баща му, тримата му братя и едната им сестра напуснали заедно Сирия, като отишли нелегално в Турция, след което турските власти връщат семейството му обратно в Сирия. На 30.07.2024 г. бежанецът влязъл заедно с брат си незаконно в България, която била крайната цел на пътуването му, като два дни били в гората, а след това ги довели с кола в Харманли. При проведеното интервю Ж. Ш. Х. е посочил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не участвал в политически парти, организации, въоръжени групировки, не бил заплашван, не му било оказвано насилие и не е отбил военната си служба. Посочил е също така, че е напуснал Сирия заради войната и бомбардировките от турската армия, но нямал конкретен повод, като на въпроса дали би се завърнал в страната си по произход - същият не е отговорил отрицателно. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС са изготвени справка за обстановката в Сирия и справка с вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г., като е представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа е представена справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 14.01.2025 г. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност акта. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Ж. Ш. Х., като според съда административният акт бил издаден след анализ на бежанската история на лицето, при съобразяване информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А., представените от Дирекция Международна дейност на ДАБ справки, общото положение в държавата на произход на чужденеца, както и актуалната политическа и икономическа обстановка към датата на издаване на акта, а също и на съдебното решение. Прието е, че изложените по време на интервюто от молителя причини за напускане на страната му на произход не са от кръга обстоятелства по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Освен това е прието, че липсвали данни чужденецът да е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, като спрямо него не било упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на бежанската история на лицето и анализ на данните и доказателства по делото, както и при съобразяване Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., съдът е приел, че към момента на разглеждане на делото на цялата територия на Сирия конфликтът не достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си, поради което е прието, че не били налице хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на твърденията, направени от чужденеца по време на интервюто, а също и на обективираната в справка за обстановката в Сирия и справка с вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г., издадени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, съгласно която се наблюдавала съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в Сирия, като било взето предвид влиянието на международни организации на територията на Сирия, предлагащи услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности, а също и обстоятелството, че ситуацията със сигурността в провинция Хасака била стабилна и не можело да се говори за висока степен на насилие. Според мотивите на административния орган спрямо заявителя не били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут, като завръщането му в Сирия било физически достъпно, релевантно и разумно, предвид факта, че почти цялото му многочленно семейство се намирало в Сирия. Съдът е приел формираните от административния орган съображения за правилни и обосновани, тъй като били съобразени с изложената пред него бежанска история, която от своя страна била правилно възприета и кореспондираща с реалната обстановка в Сирия към момента на издаване на оспорения акт. Позовавайки се на данните от приложените по делото справки относно актуалното положение в страната по произход на молителя, и съпоставяйки тези данни с информацията в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български, а и световни медии, първоинстанционният съд е приел, че тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни, милиони сирийци, намиращи се извън страната си, били изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А., като новият президент на Сирия също е отправил апел към сънародниците си в тази посока, заедно с обещание за стабилност и спокойствие на сирийския народ. Относно военната намеса от страна на Израел в Сирия, съдът е приел, че според някои медии министър-председателят на Израел категорично е заявил, че целта на армията на Израел не е мирното население на Сирия, а унищожаването на тежки оръжия, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на Сирия или израелския народ от екстремисти. На последно място съдът е намерил за неоснователни твърденията на молителя за липса на мотиви относно съществуващата невъзможност на чужденеца да пътува в Сирия и да се установи в конкретен регион на страната, тъй като същите не се подкрепяли с доказателства, каквито съгласно чл. 4, § 2 във връзка с § 1 във връзка с чл. 8, § 2 и § 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г., държавата - членка можело да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. Предвид изложеното съдът е отхвърлил доводите за издаване на решението в нарушение на чл. 8, § 2 от посочената директива, в това число и с оглед вземането под внимание на общите условия в достъпните сирийски провинции и личните обстоятелства на кандидата за закрила. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Ж. Ш. Х. се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че първоинстанционният съд не е взел предвид причините за напускане страната на произход на молителя, като са изложени и доводи, че не е изследвана и настоящата ситуация, свързана със сигурността в Сирия и по-конкретно в провинция Хасака, а настъпилите след постановяване на административния акт събития в Сирия - били неправилно анализирани. Наред с това са изложени и аргументи за неправилно приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulement). По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Ж. Ш. Х.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Ж. Ш. Х. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от съда, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от Ж. Ш. Х. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него със справка, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият Ж. Ш. Х. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На последно място следва да се посочи, че възражението на касационния жалбоподател за неправилно приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulement) е неоснователно. Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ( refouler ) бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените общо 3 броя справки за актуалната ситуация в Сирия, обосновано председателят на ДАБ е приел, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът non-refoulement - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 12704/04.12.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Ж. Ш. Х. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,