Решение № 2349 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10098/2013 г.

Решение № 2349 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10098/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Здравко Найденов Райков от с. Зимевица, община Своге, подадена чрез пълномощника му адв. Станислава Ангелова против Решение № 3096 от 10.05.2013 г., постановено по адм. дело № 10779/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/1418 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., в частта, с която е отказано финансово подпомагане по схемите за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 2199.85 лв. и по плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 2496.77 лв.. В касационната жалба се твърди неправилност на постановеното решение, като са развити доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателя сочи, че за извършените административни проверки и проверки на място, не е уведомяван, като по този начин не му е дадена възможност да вземе участие в производството. Моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което преписката да бъде върната на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Антония Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита че в процесното уведомително писмо не са посочени ясно фактическите основания за направения отказ от подпомагане, което е затруднило защитата срещу него. Съдът е следвало да отмени административния акт и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/1418 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. С процесното писмо е отказано финансово подпомагане по подаденото от Здравко Райков общо заявление за плащания на площ с уникален идентификационен номер /УИН/ 23/130511/50189 по СЕПП в размер на в размер на 2199.85 лв. и по НР1 в размер на 2496.77 лв., издадено на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212 от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и на чл. 28, ал. 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. От приложената административна преписка е установено, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за 2011 г., с което е заявил за подпомагане по СЕПП и НР1 на 25 бр. БЗС с обща площ 9,82 ха. в землището на с. Зимевица. При извършени административни проверки от страна на ДФ "Земеделие" било установено наддекларирани площи и по двете мерки в размер на 2,22 ха, което представлява 29.21% спрямо допустимата за подпомагане площ. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е потвърдила, че е налице наддеклариране по двете мерки в размер на 2,23 ха. Вещото лице е посочило също, че за 4 от заявените БЗС е установено застъпване в размер на 0,19 ха, което не е отстранено, като настоящият касатор не е представил документи доказващи правното му основание за ползване на двойнозаявените площи. Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че установеното от нея не променя изчисленията, направени от ДФЗ-РА. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане. За неоснователни са приети и възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила. По тези съображения административният съд е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, обективирано в уведомителното писмо на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за наддекларирани площи по СЕПП и НР1, поради което отхвърлил като неоснователна подадената от земеделския стопанин жалба. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са възраженията на касатора, които в голямата си част съдържат разсъждения върху условията за финансово подпомагане, основани на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Във възраженията не е съобразено, че Регламент (ЕО) № 796/2004 не може да намери приложение в случая, тъй като заявлението за помощи е подадено на 03.05.2011 г. /л. 22 от делото/в случая не е "с начало преди 1 януари 2010 г.". Съгласно чл. 28 от относимия за случая РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г., административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ, като данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и ако това е целесъобразно, от проверка на място. В процесния случай административния орган е извършил проверки на подаденото заявление чрез интегрираната информационна система ИСАК, като е съпоставила данните от заявлението с данните от регистъра, вкл. допустимия слой. В този смисъл неоснователни са възраженията на касатора, че не е уведомен от органа за извършените проверки, доколкото не са налице доказателства за извършвани проверки на място, съгласно разпоредбите на чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, за които проверки е въведено задължително уведомяване. Горният извод следва и от чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, определящ че общият брой проверки на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5% от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане, т. е. Разплащателната агенция не е задължена да извърши проверка на място на всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. Тези изводи на административния съд се подкрепят изцяло и от констатациите на вещото лице в изготвената, приета от съда и неоспорена от страните СТЕ. В съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а съгласно чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1. В конкретния случай намалената финансова помощ е основана на ЗПЗП по посочените разпоредби, въз основа на установената за недопустима площ по СЕПП и по НР1, поради което правилно е приложен материалния закон и с оглед установените наддекларирани земеделски площи по СЕПП и НР1 в размер на над 20%, правилно е отказана субсидия по СЕПП в размер на 2199.85 лв и по НР1 в размер на 2496.77 лв. Констатираната минимална разлика от 0,02% между заявени и допустими площи, установена от административния орган и от СТЕ, не влияе съществено на крайния резултат по приложение на чл. 58