Решение № 2754 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13980/2015 г.

Решение № 2754 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13980/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "И.-Л." АД, чрез процесуалния му представител адв. Гюров, против решение № 5722 от 18.09.2015 г., постановено по адм. дело № 9576 2012 г. по описа на от Административен съд С. - град /АССГ/, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2101112043/17.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 2257/18.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /Д"ОУИ"/ С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и да се присъдят разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представилтел юрк. Минкова, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на "И.-Л." АД против Ревизионен акт № 2101112043/17.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 2257/18.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /Д"ОУИ"/ С. при ЦУ на НАП, в частта с която са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 09.2007 г., м. 10.2007 г.; м. 10.2009 г., м. 12 2009 г.; м. 01.2010 г., м. 02.2010 г., м. 03.2010 г., заедно със съответните лихви за забава, в частта на начислени задължения за лихви за декларирани, но невнесени в срок задължения по ЗДДС и в частта на допълнително определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., ведно с начислени лихви за просрочие. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че по отношение на спорните фактури, издадени от "Сити строй къмпани" ЕООД, "ПБК ЦСКА 2007" АД, "Диджитъл студио пикчърс" ЕООД и "Интерлоджик - Имоти" АД не са осъществени реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което не възниква право на приспадане на данъчен кредит за РЛ като получател по фактурите. Съдът е приел за правилни и законосъобразни извършените преобразувания на данъчния финансов резултат с РА за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., потвърдени от решаващия орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. Данъчен кредит е отказан по фактура, издадена от "Сити строй груп" ЕООД с правоприемник "Никс къмпани" ЕООД с предмет " по договор". Във връзка с издаването на тази фактура по делото не е представена процесната фактура. Липсата на данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС представлява пречка за законосъобразното упражняване на данъчен кредит. Не са представени каквито и да са доказателства, касаещи получени стока и/или услуга. Данъчен кредит е отказан по фактура, издадена от "ПКБ ЦСКА 2007" АД с предмет - "аванс по договор за рекламни материали и услуги". По делото няма категорични данни какъв е предмета на доставката. Във връзка с издаването на фактурата е представен договор, в който са изброени конкретни форми на рекламна дейност, но няма график за изпълнението им. Данъчен кредит е отказан по фактури, издадени от "И.-И." АД с предмет - "договор за експертиза на къща и договор за управление на недвижим имот". Освен договорите за управление на недвижим имот и за извършване на експертиза, договор за превъзлагане е представено единствено един инвойс, по който на основание чл. 117 от ЗДДС е издаден протокол. Доказателства във връзка с фактическото изпълнение на договорите не са представени нито ревизионното нито в съдебното производство. Данъчен кредит е отказан и по фактури, издадени от "Диджитъл студио пекчърс" ЕООД с предмет - "изработване и поддръжка на уеб сайт". Представен е договор, но не са представени доказателства за възлагането и фактическото получаване на документираните услуги. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при реално извършени доставки и при несъмнени доказателства за извършване на доставки, в случая за извършване на фактурираните услуги от лицата, посочени като издатели на фактурите. Само при наличие на доставки е налице данъчно събитие, съответно и при изпълнението на условията по чл. 71 ЗДДС, е налице правомерно начисляване на ДДС и съответно основание за право на данъчен кредит. В случая този релевантен факт не е установен като доказателствената тежест за установяване на релевантните обстоятелства е върху РЛ, което претендира, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че щом по издадената фактура за рекламни материали и услуги от "ПКБ ЦСКА 2007" АД не е индивидуализирана рекламната услуга и няма други писмени данни - приемо-предаване, въз основа на които да се установи съдържанието на услугата, то фактурата няма годен предмет. Само на това основание не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Относно фактурите, издадени от "Диджитъл студио пекчърс" ЕООД за изработване и поддръжка на уеб сайт и фактурите, издадени от "И.-И." АД по договор за експертиза на къща и договор за управление на недвижим имот. Тези фактури имат индивидуализиран предмет с оглед описанието във фактурите и договореностите между страните. Обосновано обаче съдът е приел за недоказано настъпването на данъчно събитие по тях. Преди всичко не е установено фактическото им извършване от доставчиците, вкл. и възможността - персонал, техническо оборудване, средства за извършването им. Законосъобразно е отчетено, че постигнатото съгласие между страните за извършване на определена дейност не установява самото извършване на дейността. РЛ не е ангажирало по делото каквито и да било доказателства, че в процесните периоди изпълнителите са извършвали уговорените дейности, съответно с какъв персонал и оборудване това е извършено. Неоснователно е извършеното позоваване на практика на СЕС, тъй като същата касае възникване на право на приспадане, но само при установена реалност, т. е. при доказано при условията на пълно доказване извършване на стопанската операция - услуга. В процесния случай от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод за фактическо извършване на услугите, за които са издадени фактурите, по които се иска признаване на данъчен кредит. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден в частта по ЗДДС. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания по отношение на определените задължения по ЗКПО. Относно частта на РА по ЗКПО за 2007 г. правилно на осн. чл. 25 ЗКПО с оглед неотразените приходи е извършено увеличение на ФР с тях. Относно частта на РА по ЗКПО за 2008 г. правилно е приел първоинстанционния съд, че с оглед липсата на доказателства за реално предоставен заем се налага изводът, че са налице основанията на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО за да бъде преобразуван към увеличение финансовия резултат на дружеството. Относно частта на РА по ЗКПО за 2009 г. правилно е прието, че с оглед констатациите по ЗДДС и по конкретно за липса на реалност на доставките от "ПБК ЦСКА 2007" АД, "Д. С. П." ЕООД, "Сити строй груп" ЕООД и "И.-И." АД, се налага изводът, че са налице основанията по чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, за да бъде преобразуван към увеличение финансовият резултат на дружеството поради непризнаване на разходите по процесните фактури, за които не е установена документална обоснованост. Заплащането на възнаграждения за услуги, без те да са реално извършени е отклонение от данъчно облагане, поради което ДФР на РЛ се определя без да се вземат по внимание съответните сделки. Съответно е начислен допълнително корпоративен данък върху увеличението. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 5600в. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение