Решение № 7765 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14103/2016 г.

Решение № 7765 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14103/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на С. Г. Ч. и И. Г. Ч., двамата от гр. В. Търново против решение № 342/31.10.2016 г., постановено по адм. дело № 616/2016 г. по описа на Административен съд- В. Т., с което е отхвърлена жалбата им с искане за обявяване нищожността на заповед № 18-12032/15.09.2014 г. на началника на СГКК- В. Търново за изменение на КККР на гр. В. Търново. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, евентуално постановяване на ново решение по същество, с което да се обяви нищожността на оспорената заповед. Ответникът началник на СГКК- В. Търново оспорва жалбата. Останалите ответници А. Т. К., Г. Г. Ч. и Д. С. Р. не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че не са налице особено съществени пороци на заповедта, водещи до нищожност. Решението е валидно, допустимо и правилно. След преценка и обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства административният съд е обосновал правилни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно е преценено за допустимо производството за изменение на КККР, което се е развило след изменението на ЗКИР от 2014 г., с което е отпаднало изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки и задължителното му подписване от всички заинтересовани лица. Предишният влязъл в сила след съдебно потвърждаване отказ на началника на СГКК по същото искане за изменение в КККД е с единствения мотив за неподписване на акт за непълноти и грешки от заинтересовано лице. Съобразената с новата правна уредба заповед не се явява нищожна по чл. 177, ал. 2 АПК като издадена в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и без особено съществени нарушения на изискванията за законосъобразност по чл. 146 АПК, поради което правилно е отхвърлено искането за обявяване на нищожността й. Съществуването на спор за материално право по отношение на избено помещение към самостоятелен обект от сградата не опорочава заповедта за изменение на КККР до степен за нищожност, противно на твърдението на касаторите. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,