Решение № 11450 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14136/2014 г.

Решение № 11450 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14136/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Муна Али Зидан Атия - гражданка на Египет, подадена чрез адв. С. Любенова, против решение № 5905 от 8.10.2014 г., постановено по адм. дело № 8349 от 2014 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правно релевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да установи обективната истина относно бежанската история на търсещото закрила лице. Заявява, че мотивите на съда са противоречиви, и моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Ответната страна - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Съдът е съобразил материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност, нито конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание. По делото липсват данни чужденката да не може да се завърне в страната си по произход по причини, посочени в чл. 8 и 9 от ЗУБ. Правилно съдът е установил, че актуалната обстановка в Египет не се определя като вътрешен въоръжен конфликт по критериите на Женевската конвенция, поради което не намират приложение нормите на международното хуманитарно право. Основателно е прието от съда, че Египет понастоящем е сигурна страна. Действията на касационната жалбоподателка не сочат страх от реална опасност за живота й предвид бежанската й история и приложените по делото справки относно обстановката в страната по произход. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Муна Али Зидан Атия - гражданка на Египет, против решение № 4077/12.06.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата й за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденката не се установява наличие на опасения за сигурността и правата й поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Муна Али Зидан Атия по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателката не е била принудена да напусне Египет поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденката да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Приложените по делото справки за положението в страната установяват, че такъв конфликт в Египет няма. По отношение на здравословното състояние на Муна Али Зидан Атия съдът е приел, че това не е обстоятелство по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, което да води до необходимост същата да остане в България поради липса на адекватна възможност за лечение в Египет. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Като причина за напускане на страната си на произход Муна Али Зидан Атия е посочила, че животът й е бил в опасност вследствие на участието й в протест срещу президента Морси, на който най-вероятно представители на "Мюсюлманските братя" са я видели. Чужденката твърди, че те са изхвърлили цялата й покъщнина и са я запалили на улицата, поради което седмица по-късно - на 28.08.2013 г., тя е напуснала Египет. По време на горепосочените действия от страна на "Мюсюлманските братя" Муна Али Зидан Атия не си е била вкъщи, а и впоследствие не се е прибрала, защото знаела, че ще я убият. Заявява, че е получавала заплахи по телефона, но не е потърсила помощ от полицията. Изрично сочи, че това е първото й участие в подобен протест, но при повторен въпрос от страна на интервюиращия заявява, че е участвала най-малко в шест такива митинги. Също така разказва, че "Мюсюлманските братя" са упражнили насилие и срещу сина й, за което не знае подробности. В интервюто на 26.03.2014 г. сочи, че е участвала в демонстрациите като гражданин, не като чл. на партия. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателката при интервютата й в ДАБ, не може да се заключи, че тя изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Страхът от преследване, на който се позовава Муна Али Зидан Атия, е във връзка с участието й в един или няколко митинги (информацията е противоречиво дадена от чужденката в проведените с нея интервюта) против тогавашния президент Мохамед Морси. Видно от данните по делото обаче, които данни всъщност са общоизвестни факти, Мохамед Морси е свален от власт през юли 2013 г., а Муна Али Зидан Атия е напуснала Египет на 28.08.2013 г. Тоест към момента на напускане на страната си по произход спрямо чужденката не се доказва да се е осъществявало преследване под каквато и да било форма. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на чужденката. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката. Не се установява Муна Али Зидан Атия да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Търсещата закрила се позовава на влошеното си здравословно състояние и на заплахи от страна на "Мюсюлманските братя" във връзка в участието й в митинги срещу тогавашния президент Мохамед Морси. През м. септември 2013 г. Египетският съд е забранил дейността на "Мюсюлманските братя" на територията на Египет и е наредил имуществото на движението да бъде конфискувано. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Посочено е, че в съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в Египет, съдържаща се в справка от 29.09.2014 г. на дирекция "Международна дейност", отдел "Информация и анализи" към ДАБ, не може да се приеме, че в Египет е налице заплаха за молителката поради ситуация на безогледно насилие или че там степента на насилие е "масово". Действително, както е посочено и в обжалваното решение, в Египет са налице отделни терористични атентати, но същите не водят до извод, че поради самия факт на присъствието на Муна Али Зидан Атия на територията на страната й по произход е налице реална опасност за нея да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. В заключение следва да се посочи, че настоящата инстанция споделя и извода на административния съд, че здравословното състояние на жалбоподателката не е обстоятелство по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, което да води до необходимост същата да остане в България. Изложеното сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касаторката нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът правилно е установил, че при издаването на административното решение не е допуснато нарушение на приложимия материален закон - чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, тъй като всички относими факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на жалбоподателката, са прецени. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,