Решение № 6882 от 8.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите /ГВРС/, чрез главен юрисконсулт С. Чанева-Панайотова против решение 97/31.01.2022 г. по адм. дело 2656/2021 г. по описа на Административен съд Бургас. В нея са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменително основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението на Административен съд Бургас да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по делото А. Иванова от гр. Варна, чрез процесуалния представител адв. Я. Кръстев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 97/31.01.2022 г. по адм. дело 2656/2021 г., Административен съд Бургас е отменил разпореждане 4506-40-270/27.10.2021 г., издадено от директор на фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите, с което на А. Иванова е отказано изплащане на гарантирано вземане, изпратил е административна преписка на директора на фонд ГВРС София за постановяване на административен акт по заявление с вх. 4502-02-26/07.09.2021 г., подадено от А. Иванова, съобразно дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски. Съдът е приел, че административния орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е нарушил разпоредбата на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Направен е извод с който се поддържа, че макар и дружеството да е нямало подадена Годишна данъчна декларация /ГДД/ за 2019 г. не може да се направи обоснован извод за липсата на извършвана търговска дейност, поради съдържащата се информация в документите представени пред Окръжен съд Бургас в производството по несъстоятелност и факта, че дружеството не е представило исканите от него документи в административното производство. Решението на административния съд е правилно. От фактическа страна е установено, че А. Иванова е подала до директора на ТП на НАП Бургас заявление декларация за отпускане на гарантирано вземане с вх. 4502-02-26/07.09.2021 г. Поискала е отпускането му за периода 19.09.2019 г. 03.02.2020 г. Доказано е, че лицето е работило в Политур 2016 ЕООД като технически сътрудник. Ведно с декларацията е била представена справка изх. 890519-I-ГВРС/29.07.2021 г. за размера на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от дружеството. Въз основа на горепосочените документи е била извършена проверка от контролен орган по осигуряването при ТП на НОИ Варна на Политур 2016 ЕООД, като за резултатите от нея са били обективирани в констативен протокол КВ-5-03-01004085/15.09.2021 г. Задължителни предписания ЗД-1-03-00977924/12.08.2021 г. са били връчени на 17.08.2021 г. като от дружеството Политур 2016 ЕООД е поискано предоставяне на документи във връзка с извършената проверка на основание чл. 21, ал. 1 от Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/. Справката е била извършена по реда на чл. 6 от ЗГВРСНР. Със заявление с вх. 1029-02-17533/11.08.2021 г. и вх. 1029-02-17534/11.08.2021 г. управителя на дружеството е представил справки /Приложение 1/ към чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР за 21 лица. Трудовите досиета били изпратени на 09.09.2021 г., но те не са били информирани за датата на вписване на съдебното решение по чл. 6 от ЗГВРСНР и реда за получаване на гарантираните вземания. С констативен протокол КВ-5-03-01004085/15.09.2021 г. е били установени и отчетени резултатите от извършена проверка, удостоверена с констативен протокол КП-5-03-00901703/30.03.2021 г. като е прието, че за 2019 г. дружеството не е подавало годишна данъчна декларация /ГДД/ и липсвали обороти за 06.2019 г. 12.2020 г. Въз основа на това, директорът на фонд ГВРС е издал акта с който е било отказано изплащане на гарантираното вземане на Иванова. Установено е, че дружеството е обявено в несъстоятелност с решение 53/13.07.2021 г. по т.д. 200/2021 г. на Окръжен съд Бургас, като съдебния акт е бил вписан на 14.07.2021 г. в Търговския регистър /ТР/. Съгласно чл. 3 от ЗГВРСНР, гарантирани вземания на работниците и служителите са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължимо по индивидуални и колективни трудови договори, парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Правоимащи лица по смисъла на закона са работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя при условие, че последният е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6 ЗГВРСНР. В случая извод за извършване на търговска дейност за периода 06.2019 г. 12.2020 г. може да се направи от документите, представени пред Окръжен съд Бургас в хода на производството по несъстоятелност и подадената декларация по приложение 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. Не може да се направи обоснован извод за липса на извършвана дейност в спорния период единствено поради липсата на ГДД за 2019 г. Нужно е предоставянето на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, удостоверение за актуално състояние, годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. и ГФО, първични счетоводни документи удостоверяващи най-малко 12 месеца осъществяване на дейност преди началната дата на неплатежоспособността, справки до кога са изплатени трудовите възнаграждения на служителите, счетоводни документи и поименни справки за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и т.н. В изпълнение на изискванията на служебното начало по чл. 9 АПК административният орган е длъжен да събере всички доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, като осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, предмет на производство. Разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК задължават административния орган да изясни факти и обстоятелствата от значение за случая, както и служебно да събере доказателства. Административният съд обосновано е приел, че оспореният акт е постановен в нарушение на изискванията на чл.35 АПК. Неизпълнението на това задължение не следва да бъде вменено в тежест на трети правоимащи лица, каквито са работниците и служителите. Поради гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена. Относно ответника, действително, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., адвокатът или адвокатът от ЕС може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. С ал. 2 от посочената разпоредба е прието, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена да заплати разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба 1/2004 година. За да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, следва да е доказано твърдението, че лицето попада в категорията по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. материално затруднено лице. По делото не са представени надлежни писмени доказателства, които да установят по безспорен и категоричен начин пред съда, че безплатната адвокатска помощ се предоставя на лице, което отговаря на изискването да е материално затруднено, за да възникне правото му за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Ето защо, след като не са налице предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ, с оглед цитираната хипотеза не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,