Решение № 1986 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8643/2017 г.

Решение № 1986 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8643/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Л. М. от гр. С. против решение № 3695/2.06.2017 г., постановено по адм. дело № 7604/2016 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-21-235/7.07.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С. град, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 5607273429/30/22.04.2016 г. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" /ПО/ при ТП на НОИ.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд съотносими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде да се реши спора по същество, алтернативно връщане на преписката на административния орган със задължителни указания.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С. град, чрез процесуален представител юрисконсулт Петрова в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски, представляващи юристконсулско възнаграждение, прави възражение за прекомерност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд - С. град е отхвърлена жалбата на С. М. против решение № 2153-21-235/7.07.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С. град, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 5607273429/30/22.04.2016 г. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" /ПО/ при ТП на НОИ.

За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. М. при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като същият не отговаря на всички условия по тази разпоредба и в частност на изискването да има осигурителен стаж от втора категория поне 15 години.

Безспорно е установено от фактическа страна, че със заявление вх. № 2112-21-7696/18.12.2015 г. до директора на ТП на НОИ - С. град, С. Манолов е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 от ПЗР на КСО, представяйки трудова книжка и изискуемите документи за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на извършената преценка от длъжностното лице по чл. 98 от КСО в образуваното административно производството на С. М. към датата на заявлението е зачетен осигурителен стаж в размер на 09 г. 03 м., 04 д. от втора категория труд, 31 г., 08 м., 16 д. от трета категория труд, общ осигурителен стаж превърнат към трета категория по чл. 104 от КСО - 43 г., 3 м., 14 д. при навършена възраст 59 г., 04 м., 21 д.

Длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ -С. град с разпореждане № 5607276429/26.02.2016 г. е отказало отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като Манолов не отговаря на условията по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1 КСО. Изводът е, че лицето има необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст /102 т.., 08 м., 05 д./, но няма изискуемите 15 години стаж от втора категория труд, поради което не придобива правото на пенсия при условията на § 4 от ПЗР на КСО. Не е зачетен осигурителен стаж за периодите 26.01.1972 г. - 1.08.1972 г. и 22.06.1978 г. -31.10.1978 г., тъй като не е заверен съгласно изискванията.

Срещу направеният отказ е подадена жалба вх. № 1012-21-326 от 14.03.2016 г., с която Манолов навежда доводи за неправилното категоризиране на положения от жалбоподателя осигурителен стаж в периода 1.11.1979 г. - 1.10.1982 г. и 11.01.1983 г. - 19.04.1988 г. посочва се, че през посочените периоди лицето е работил като "шофьор на товарен камион "РоманТ' с товароподемност 16 тона в Автокомбинат - С. град - А. 3 /ликвидирано/. По повод подадената жалба е направено запитване до Архивохранилище в с. Н., относно положения осигурителен стаж и доход от лицето за времето 11.01.1983 г. - 19.04.1988 г. и 19.04.1988 г. - 1.07.1988 г. От извършената проверка на приетите за съхранение ведомости на осигурителя "А. Т." АД с изпратения отговор вх. № 1012-21-326#2/15.04.2016 г. се установява, следното:

• от м. 01.1983 г. - м. 06.1983 г. лицето се е водило "шофьор", I Автоколона,

• от м. 07.1983 г. - м. 12.1983 г. - "шофьор", III Автоколона,

• от м. 01.1984 г. - м. 07.1984 г. - "шофьор", I Автоколона,

• от м. 08.1984 г. - м. 03.1988 г. - "шофьор" Романи,

-м. 04.1988 г. - "шофьор" Романи,

• м. 04.1988 г. - монтьор Романи,

• м. 05.1988 г. - м. 06.1988 г. - монтьор Романи. Уточнено е, че в съхраняваните ведомости на осигурителя не е записано звеното, в което е полаган трудът, както и че не е записан видът и тонажа на автомобила.

В резултат на получената информация е извършена нова преценка на правото на пенсия на лицето към датата на заявлението от 18.12.2015 г., от която е преценено, че зачетения осигурителен стаж от втора категория труд е в размер на 13 г., 02 м., 04 д., от трета категория труд- 27 г., 09 м., 16 д., като превърнатия осигурителен стаж по чл. 104 от КСО - 44 г., 03 м., 06 д. Извършената преценка на правото на пенсия е обективирано в разпореждане № 5607273429/30/22.04.2016 г., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с оглед обстоятелството, че жалбоподателя не отговаря на изискванията на КСО.

При осъщественият административен контрол директорът на ТП на НОИ - С. град е оставил без уважение жалбата на С. Л. М. срещу разпореждане № 5607273429/30/22.04.2016 г., а в мотивите на решението си е приел, съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж относно характера на изпълняваните трудови функции на положения труд на длъжност "шофьор" е безспорно, че осигурителния стаж за времето 1.11.1979 г. - 1.10.1982 г. и 11.01.1983 г. - 1.08.1984 г. /1.08.1984 г. - 1.07.1988 г. е зачетен от категория труд по т. 53а от ПКТП/, не попада в регламентираните хипотези от чл. 53а от отменения ПКТП и чл. 2, т. 25 от действащата Наредба за категоризиране на труда и не може да зачетен от втора категория.

С писмо изх. № 1029-21-7629 от 20.05.2016 г. е изискана повторна проверка от отдел "ОАС" - с. Н.. С направеното запитване са поставени въпроси, отнасящи се до спорните периоди от време, както и какъв е бил зачисленият на жалбоподателя автомобил, налице ли са запазени длъжностни характеристики и/или друга трудово - правна документация, от която да се изведе информация за вида и характера на извършваната от С. М. работа. От получения писмен отговор с вх. № 1029-21-7629# 1/-4.07.2016 г. от Директора на ТП -гр. К. се е установило, че предмета на дейност на ДАП 2 са Товарни превози, а на ДАП 3 - липсва информация. Отразено е, че за времето от м. 11.1978 г. до м. 03.1979 г. лицето фигурира в разплащателните ведомости на "А. Т." АД на длъжност "шофьор ГАЗ 69" без да е посочен тонажа на автомобила; от м. 04.1979 г. до м. 09.1979 г. фигурира в Първа бригада, отново без посочен вид и тонаж на автомобил, от м. 10.1979 г. до м. 07.1984 г. - звено I и II Автоколона, длъжност "шофьор", от м. 08.1984 г. до м. 04.1988 г. лицето фигурира в звено "Романи" на длъжност "шофьор", без да е посочен тонаж.

Спорът по делото е свързан с категорията на осигурителния стаж през процесния период и в частност - с обстоятелството какво превозно средство е управлявал Манолов през този период като "шофьор", тъй като това обстоятелство е от решаващо значение за преценката дали е налице основание за квалифициране на труда като такъв от втора категория по т. 53а ПКТП (отм.) В разпоредбата на т. 53а ПКТП (отм.) е предвидено, че се призната от втора категория трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната

При извършената проверка относно законосъобразността на обжалвания административен акт съдът обосновано е достигнал до заключението, че изводите на административния орган са обосновани от събраните доказателства и съответстват на приложимия закон. Безспорно е установено, че през спорния период Манолов е работил на длъжност "шофьор", при извършената проверка не са били намерени заповеди за назначаване и преназначаване на жалбоподотеля или други документи, от които да се изведе извод за вида и характера на извършваната работа, с цел категоризиране на труда.

Отразено е, че за времето от м. 11.1978 до м. 03.1979 г. лицето фигурира в разплащателните ведомости на длъжност шофьор ГАЗ 69, без да е посочен тонажа на автомобила, от м. 04.1979 г. до м. 09.1979 г. фигурира в Първа бригада отново без да е посочен вид и тонаж на автомобила от м. 10.1979 до м. 07.1984 г. -звено първа и втора Автоколона, длъжност шофьор от м. 08.1984 до м. 04.1988 г. лицето фигурира в звено Романи на длъжност шофьор, без да е посочен тонаж. В разплащателните ведомости на предприятието за този период, както и в трудовата книжка на лицето единственото вписване относно заеманата длъжност е "шофьор". Няма никакви други данни относно товароподемността на превозното средство, което е управлявано от жалбоподателя.

Касаторът твърди, че процесното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са събрани доказателства досежно твърдяната втора категория труд на стажа за периодите: от 1.11.1979 г. до 1.10.1982 г. и or 11.01.1983 г. до 1.08.1984 г. Според касатора и допуснатите и разпитани свидетели, и съдебно-счетоводната експертиза доказали, че през процесиите периоди е управлявал камион с товароподемност над 12 тона. Оспорва се приложимостта на чл. 104, ал. 10 от КСО, защото касаела военнослужещи и балетисти, какъвто касаторът не бил. В трудовата му книжка изрични записи, че управляваните от него товарни автомобили /камион Р./ били с обща товароподемност 16 тона /относно първия период - на стр. 13, а относно втория период - на стр. 15 в трудовата книжка/. В тази връзка, касаторът смята, че има осигурителен стаж от втора категория труд в размер 17 години, 05 месеца и 12 дни и е изпълнил условията на § 4 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ.

Изложените твърдения са неоснователни, тъй като са направени при неправилно прилагане и тълкуване на разпоредбите за социално осигуряване, регламентиращи придобиване на право на лична пенсия за ОСВ при условията на приложимите разпоредби на чл. 68, ал. 1 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

Първоинстанционния съд правилно е приел, че Манолов не е изпълнил императивното изискване на чл. 68, ал. 1 от КСО за навършена възраст 63 години и 08 месеца за мъжете през 2015 г., поради което спорът е относно изпълнените условия на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и в частност - относно подвеждането на стажа през спорните периоди под хипотезата на т. 53а от ПКТП (отм.), изискваща трудът да е бил положен като шофьор на товарен автомобил над 12 тона, за да бъде определен от втора категория.

В трудовата книжка на касатора липсват твърдените в жалбата му записи, доказващи претендираната втора категория труд. Събраните гласни доказателства правилно не са кредитирани от съда с оглед императивната забрана на чл. 104, ал. 10 от КСО категорията труд, както и дейностите по чл. 69 и 69а, да се доказват със свидетелски показания. Неправилно касаторът смята, че разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО в случая е неприложима, тъй като касаела военнослужещи, балерини, балетисти и танцьори. Действително, посочените професии влизат в персоналния обхват на чл. 69 и чл. 69а от КСО, визирани в разпоредбата, но те не изчерпват нейното съдържание. На първо място в чл. 104. ал. 10 от КСО е посочен общият случай, че със свидетелски показания не се доказва категория труд въобще, какъвто е настоящия случай, а дейностите по чл. 69 и чл. 69а от КСО само допълват коментираната забрана.

Видно от заключението на вещото лице, същото само е изчислило общия размер на осигурителния стаж на С. М. от втора категория, ако се приеме, че и спорните периоди са от втора категория труд, без да е посочило доказателства, сочещи обоснован извод, че процесният стаж следва да се определи от втора категория. В тази връзка, с оспореното решение съдът правилно е приел, че вещото лице не е изследвало други документи, освен съдържащите се в делото, поради което и с приетата експертиза не е даден отговор на спорния въпрос дали положения труд за спорния период е от втора категория. В случая доказателствената тежест за установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход с оглед оборването на презумптативната доказателствена сила на официалните документи - трудова книжка и разплащателни ведомости, е била върху жалбоподателя в първоинстанционното дело, който не я е опровергал по допустим от закона начин.

Съгласно изискването на § 4 от ПЗР на КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, да се пенсионират ако отговарят за сбор от осигурителен стаж и възраст - 100 точки за мъжете към 2015 г.

В конкретния случай жалбоподателя има необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст /102 т., 08 м., 05 д./, но няма изискуемите 15 години стаж от втора категория труд, поради което не придобива правото на пенсия при условията на § 4 от ПЗР на КСО.

Съдът е изложил подробни съображения за отсъствието в случая на една от кумулативно изискуемите законови предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Доколкото не е установено Манолов през процесния период да е работил като шофьор на товарен автомобил с товароподемност не по-малко от 12 тона, поради което трудът му не може да се категоризира от втора категория труд по т. 53а от ПКТП (отм.) Отричайки правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 ПЗР на КСО на Манолов с разпореждането от 22.04.2014 г., ръководителят на пенсионното осигуряване е постановил акт, съобразен с материалния закон, който е приложен правилно и от директора на ТП на НОИ - С. град в решение № 2153-21-235/7.07.2016 г., с което оспорването на Манолов срещу това разпореждане не е било уважено.

При този изход на спора искането на ответната страна - директорът на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С. град, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (платимо от касационния жалбоподател) е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,