Решение № 2225 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6164/2013 г.

Решение № 2225 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6164/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бончо Райчев Стамов против решение № 45 от 8.04.2013 г. по адм. дело № 2/2013 г. на Административен съд - Кърджали, с което жалбата му против заповед рег. № 338/27.12.2012 г. на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) - Момчилград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Кърджали за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Кърджали е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е постановена и при спазване на изискванията за форма - същата е писмена, посочено е правното основание за налагане на наказанието и нарушените разпоредби и правила за служебна дейност, а фактическите основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя са изложени подробно и в справка рег. № 22945/15.12. 2012 г., цитирана в заповедта. Поради това аргументирано е преценено, че изискванията на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) са изпълнени и заповедта съдържа изброените в текста реквизити. Правилно е заключението, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след приемане на писмените обяснения на служителя, събиране на доказателства и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Взети са предвид обясненията на Емин Хайрула, Сали Хасан, Селвер Хасан и на полицай Емине Садула, които са непротиворечиви относно обстоятелството, че жалбоподателят като оперативен дежурен в ОДЧ е уведомен за извършена кражба от дома на Сали и Селвер Хасан в с. Прогрес, както и липсата на доказателства сигналът да е отразен от жалбоподателя по съответния ред и по него да са предприети необходимите мерки. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ППЗМВР за санкциониране на Стамов са изпълнени. Първият от цитираните текстове квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения, а вторият предвижда, че за неизпълнение на служебните задължения се налага дисциплинарно наказание "порицание". В конкретния случай е установено, че на 24.11.2012 г. жалбоподателят, държавен служител кат. Д, главен полицай на длъжност младши оперативен дежурен в "Оперативна дежурна част" на РУП - Момчилград при ОДМВР - Кърджали по време на дежурство в управлението получава сигнал за извършена кражба в частен дом в с. Прогрес, при която е задържан извършителя. Въпреки това същият не предприема действия по сигнала, не изпраща патрул за проверка, а при приключване на смяната не докладва за инцидента на началника на управлението. Описаното бездействие е в противоречие с т. 8 от типовата длъжностна характеристика на служителя, според която при получаване на сигнал за извършени престъпления и правонарушения дежурният в ОДЧ взема незабавно необходимите мерки, с оглед тяхното пресичане и задържане на извършителите, за недопускане на възможни вредни последици и за запазване на местопроизшествието. При тези факти аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че поведението на служителя правилно е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения, които включват предприемане на незабавни действия за задържане на извършителите на престъпления или правонарушения, недопускане настъпване на възможни вреди последици и мерки по запазване на местопроизшествието - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание порицание съгласно чл. 227, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ППЗМВР, в какъвто смисъл е издадената заповед. Ето защо като достига до извод за материална законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Наложеното наказание е най-лекото, предвидено в закона, за нарушение с такъв характер. Същото е съобразено с императивната норма на чл. 227, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ППЗМВР, която предвижда неизпълнението на служебните задължения да се санкционира с "порицание". Следователно тежестта на нарушението е отчетена в нормативния акт и не е предоставена на преценка на дисциплинарно наказващия орган. Ето защо доводите в касационната жалба за несъответствие на наказанието с тежестта на нарушението са неоснователни. Доводът за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Кърджали е постановено в съответствие със събраните доказателства. Изводите на съдебния състав за неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя се основават на обясненията на свид. Емин Хайрула, Сали Хасан, Селвер Хасан и на полицай Емине Садула, които са непротиворечиви относно обстоятелството, че жалбоподателят като оперативен дежурен в ОДЧ е уведомен за извършена кражба от дома на Сали и Селвер Хасан в с. Прогрес, както и на представената по делото типова длъжностна характеристика, регламентираща задълженията на младши оперативен дежурен в ОДЧ. Тези доказателства, заедно с представените служебни документи, в които получения сигнал не е отразен, както и обстоятелството, че не са ангажирани доказателства за предприети от страна на Стамов действия и мерки за задържане на правонарушителите, за предотвратяване на вредните последици и за запазване на местопроизшествието, обосновават заключението на съдебния състав, че е налице неизпълнение на служебните задължения, което следва да бъде санкционирано по дисциплинарен ред с предвиденото в закона наказание. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните са дадени указания за фактите и обстоятелствата, за които следва да ангажират доказателства. Представените в хода на административното производство и пред съда писмени и гласни доказателства са подробно обсъдени, като са изложени конкретни аргументи в подкрепа на направените изводи. Решението е постановено след анализ и съвкупна преценка на ангажираните доказателства, като в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК са изложени мотиви в подкрепа на направените заключения. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,