Решение № 13000 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2018 г.

Решение № 13000 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Добрич, против Решение № 149/16.04.2018 г., постановено по административно дело № 669/2017 г. по описа на Административен съд – Добрич. С оспореното решение е отхвърлен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Добрич, с искане за прогласяване на нищожност на Заповед № 804/10.07.2015 г. на заместник кмета на Община Добрич. В касационния протест се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на процесния административен акт. Оспорват се правните изводи, възприети от съдебния състав относно отсъствие на тежък порок, водещ до нищожност на акта, като се твърди, че нормите на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост са свръх повелителни, въведени в защита на обществения интерес, поради което тяхното нарушение представлява такъв порок. Ответната страна, Кметът на Община Добрич чрез писмен отговор оспорва касационния протест и моли оспореното решение да бъде оставен в сила като правилно и законосъобразно. Другият ответник, "Групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Марева - Вичева" ООД, не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационния протест, поради отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Добрич е Заповед № 804/10.07.2015 г., издадена от заместник кмета на Община Добрич, с която в полза на "Групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Марева - Вичева" ООД, е учредено право на пристрояване върху 7, 04 кв. м., във връзка с одобрен проект за пристройка на стълбище към съществуващ самостоятелен обект в сграда, собственост на дружеството, върху имот частна общинска собственост. Заповедта е издадена на основание чл. 38, ал. 2 ЗОС и чл. 61, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет – Добрич. Посочените норми, регламентират облекчен ред за учредяване право на надстрояване и/или пристрояване на сграда, построена върху имот – частна общинска собственост, като в тази хипотеза ограниченото вещно право се учредява в полза на собственика на сградата от кмета на общината без търг или конкурс. Установено е в случая, че липсва решение на общинския съвет, което да разрешава процесното учредяване. Именно поради това обстоятелство, съдът е бил сезиран по реда на чл. 149, ал. 5 АПК с искане за прогласяване на нищожността на Заповед № 804/10.07.2015 г. Административен съд – Добрич е отхвърлил подадения протест, като е развил подробни и аргументирани мотиви, обуславящи валидността на процесната заповед, които се споделят от настоящата инстанция. Извършил е пълна проверка на акта на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК – липса на компетентност на органа; неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Безспорно, когато един административен акт е издаден от некомпетентен орган, това води до неговата нищожност. В конкретния случай, съдът е установил, че заповедта е издадена от заместник-кмета на общината, при условията на заместване, поради отсъствие на титуляра, удостоверено с нарочна Заповед № 776/06.07.2015 г. на Кмета на Община Добрич. Горецитираните разпоредби от закона и от наредбата, предоставят именно на кмета на съответната община материалната компетентност да учредява право на пристрояване на сграда, построена върху имот – частна общинска собственост. Правилно съдът е установил спазване на установената форма на заповедта, съдържаща всички законоустановени реквизити, както и на административнопроизводствените правила при нейното издаване. Материалната незаконосъобразност на административния акт по принцип води до неговата унищожаемост, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В порцесния случай, не е налице такова тежко нарушение, обуславящо нищожност на акта. С оглед приложимата за случая уредба, не е допуснато соченото нарушение на материалния закон, изразяващо се в липса на решение на общинския съвет. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗОС е изключение от общия принцип на учредяване на право на строеж, уреден в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗОС, която предвижда учредяването на вещното право да става след приемане на решение на общинския съвет. Това изключение е уредено в закона само по отношение на една хипотеза - учредяване на право на пристрояване или надстрояване в общински имот, в който вече е построена сграда, която не е частна общинска собственост, и то само в полза на собственика на сградата, каквато е и процесната хипотеза. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗОС препраща към Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет – Добрич, относно реда по който се учредява ограниченото вещно право в този случай. В тази наредба не е въведено изискване заповедта на кмета да се предхожда задължително от решение на общинския съвет, поради което такова не се изисква. В този смисъл, заповедта е издадена и в съответствие за целта на закона. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,