Решение № 5777 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9261/2016 г.

Решение № 5777 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9261/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 61 от 29.06.2016 г. по адм. дело № 44/2016 г. на Административен съд - Т. в частта му, в която е отменено уведомително писмо изх. № 02-250-6500/4052 от 13.08.2014 г. за извършени намаления на оторизираните суми за подпомагане по СЕПП, СНДП и НР2 и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се доводи за наличие на трите отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Е. М. А. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че подлежащата на оторизиране сума по размер надвишава определената такава с оспорения акт. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 2747 от 11.03.2016 г. по адм. дело № 7425/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него по касационни жалби от двете страни на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК е отменено изцяло решение № 37 от 30.04.2015 г. по адм. дело № 137/2014 г. на Административен съд - Т. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С приетото за неправилно първоинстанционно решение е отменено уведомителното писмо в частта, в която са направени намаления по СЕПП, а в останалата част жалбата, подадена от Е. М. А. е отхвърлена. Касационната инстанция въз основа на приложената административна преписка и заключението на съдебно-техническата експертиза е приела за установени редица обстоятелства: заявените площи, приетите от административния орган за установени такива, разликата между едните и другите и извършените въз основа на нея намаления по четирите мерки. Съпоставила ги е с данните от проучванията, обективирани в заключението на вещото лице. На тази база е преценила, като неправилни правните изводи на първоинстанционния съд, че намалението на дължимите суми по СЕПП е немотивирано, тъй като не са представени доказателства за начина на определяне и конкретния размер на приложения за страната коефициент за редукция. Обосновала се е, че обстоятелството не е било оспорено от жалбоподателя, поради което, нито ответната страна, нито съдът са събирали конкретни доказателства. На второ място Върховният административен съд, съобразно данните от експертизата е счел за необосновани изводите на първоинстанционния съд, че установената по-малка разлика между заявени и установени площи не води до промяна на санкцията, тъй като разликата остава под 3 %, но надвишава 2 ха. В тази връзка е посочил, че новите фактически установявания, макар да не водят да промяна вида на санкцията, неминуемо налагат промяна в размера на сумата за подпомагане в посока към увеличението й. На трето място, съдът е указал при новото разглеждане на делото да се съобразят извършените теренни проверки на част от парцелите и отстранените застъпвания на двойно заявените площи. При повторното гледане на делото, протоколите са изискани и приложени, като доказателства. Назначена е и нова съдебно-техническа експертиза, представила неоспорено от страните заключение, с което са променени площите, допустими за подпомагане в подробно изследвани четири парцела, заявени от жалбоподателя. По отношение на БЗС 488-4-4 е намалена с 0.1 ха приетата за недопустима, поради неотстранено застъпване площ. Отделно от това обстойно е разгледана процедурата по отстраняване на констатирани застъпвания между него и бенефициента "Б." ООД в БЗС 23-8-1. Именно във връзка с констатациите за това застъпване, вещото лице е изготвило експертиза в два варианта, като и в двата случая заключението е за наличие на по-малък размер недопустими площи по заявените мерки, което обуславя по-малък размер на извършените от ДФЗ намаления и съответно повече суми за подпомагане, които се дължат на жалбоподателя. Съдът в обжалваното решение обаче не е преценил така събраните от самия него доказателства. Вместо това е повторил грешката, допусната при първоначалното разглеждане на делото и е счел, обжалваното уведомително писмо за незаконосъобразно само поради факта, че в него не се съдържат мотиви относно непризнатото застъпване по отношение на БЗС 23-8-1. Отхвърлил е жалбата по отношение извършеното намаление по мярка НР1, а в останалата част по отношение на другите три мерки - СЕПП, СНДП и НР2 е отменил уведомителното писмо в частта на извършените намаления и го е върнал за ново произнасяне с излагане на мотиви. Решението на административния съд в отменителната му част е правилно, но само и единствено, като краен резултат. Данните по делото категорично сочат, че за 2013 г. заявените парцели не са обхванати от сателитно или самолетно заснемане, а са нанесени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. въз основа на извършени теренни проверки на границите на физическите блокове, в които са разположени. Поради това и касационната инстанция при първото касационно обжалване е указала да се вземат предвид при изготвяне на експертизата протоколите от теренните проверки. Те са приложени по делото и са обект на изследване от новата експертиза, паралелно с проверката и съпоставянето на данните от предходни заснемания, както и изображенията в интернет на физическите блокове и парцелите. Констатациите на вещото лице относно размера на допустимите, респективно недопустимите за подпомагане части от четири парцели: 87-1-1; 3-5-1; 18-11-1; 121-2-4 са определени на базата на условията за допустимост за подпомагане, залегнали в действалата към онзи момент Наредба № 5/2010 г. Поради това същите следва да се възприемат и съобразно резултатите, отразени в тях, да се определи недопустимата за подпомагане площи и намаленията, който следва да се направят на тази основа. От мотивите на уведомителното писмо е видно, че правното основание за приети за недопустими площи е разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП в относимата й редакция, а именно, че кандидатът е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане. Точно тези констатации за части от парцелите са опровергани от експертизата. За целта са посочени пороци при провеждане на теренните проверки или необективни установявания, които са нагледно показани с приложения към заключението снимков материал. Още повече, че в мотивите на административния акт съществуват данни, че земеделският производител е подал възражение срещу одобрения специализиран слой. Цитира се в тази връзка писмо на министъра изх. № 94-4563 от 25.07.2014 г., но нито възражението, нито писмото са приложени към административната преписка, което възпрепятства съда да провери какви указания във връзка с правната възможност и предмета на обжалване са дадени на възразилия кандидат. Ето защо са недоказани доводите в касационната жалба за преклудираното право на бенефициента да оспорва констатациите на администрацията за наличие на недопустими за подпомагане площи. Във връзка с тези възражения настоящата инстанция съобрази и обстоятелството, че в тази съществена част, касационната жалба напълно повтаря касационната жалба от 22.05.2015 г., изготвена от ДФЗ срещу решение по адм. дело № 137/2014 г. на административния съд. Възражения не са приети от Върховния административен съд, доколкото в решението от 11.03.2016 г. е дадено указание да се изследват с помощта на експертиза протоколите от теренните проверки и да се съобразят установяванията от вещото лице по отношение на допустимите площи. По отношение на други два парцела: 23-8-1 и 488-4-1 разликата се дължи на констатирани пороци при провеждане на процедура по застъпване. Така по отношение на втория от тях вещото лице е установило, че при кадастрален имот 012-001 застъпената площ е под 0.01 ха, поради което не следва да се приема, като недопустима за подпомагане. Поради това общият резултат от застъпването за целия парцел е намален с 0.01 ха и е станал 1.44 ха. При първия парцел - 23-8-1 вещото лице е представило експертизата си в два варианта с оглед съобразяване или не, като недопустима площ застъпена такава от 0.21 ха. По отношение на нея и жалбоподателят и "Б." ООД са представили, като доказателство за ползване заповед на кмета по чл. 37в ЗСПЗЗ, споразумение и регистър към нея. В тях и двамата бенефициента фигурират, като ползватели, но без представена графична част не би могло да се установи дали ползването е ограничено само в рамките на постигнатото и подписано споразумение. Съобразно изложените констатации в експертизата, съдът намира, че е налице неразрешено застъпване между двете страни от 0.21 ха, поради което кредитира варианта по заключението, който потвърждава данните за парцела, залегнали в уведомителното писмо, а именно - наличие на недопустима, поради неотстранено застъпване част от парцела с площ - 0.21 ха. С оглед данните и изчисленията, показани във вариант № 1 от заключителната част на експертизата - л. 72 от делото, недопустимата за подпомагане площ по трите мерки е както следва: по СЕПП - 4.73 ха или 1.92 %; по СНДП - 3.08 ха или 1.27 % и по НР2 - 2.73 ха или 1.84 %. Размерът е по-малък в сравнение с определения такъв от административния орган, показан в таблицата на стр. 9 от уведомителното писмо. В колони 5 и 6 от нея са вписани, като общо недопустими за подпомагане по СЕПП - 6.57 ха или 2.68 %; по СНДП - 4.57 ха или 1.89 % и по НР2 - 4.31 ха или 2.93 %. Наличието на по-малки по размер недопустими за подпомагане площи неминуемо води до по-малък размер на намаленията при прилагане на санкциите по чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. Поради това уведомителното писмо в частта му за намаления по трите описани мерки е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Като го е отменил административният съд е постановил правилно решение, но само, като краен резултат. Същото следва да се остави в сила по съображенията, изложени от касационната инстанция, а при новото произнасяне административният орган следва да се съобрази с указанията, дадени в настоящото решение. Разноски в полза на ответната страна по касационната жалба не се присъждат, тъй като такива не са поискани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение