Решение № 15011 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7928/2012 г.

Решение № 15011 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7928/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе против решение № 14/3.05.2012 г. по адм. дело № 92/2012 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54а и чл. 54б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Георги Денев Георгиев, от гр. Русе счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че при постановяването на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209 от АПК, представляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая са приложими нормите на чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, а не тази на чл. 54б, ал. 4 от КСО. Настоящият състав на Върховния административен съд, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 14/03.05.2012 г. по адм. дело № 92/2012 г. Административен съд - Русе е отменил решение № ПОБГВ - 28/29.02.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе и потвърденото с него разпореждане № 171-00-25-5/09.02.2012 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО - ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, с което на Георги Денев Георгиев, от гр. Русе на основание чл. 54б, ал. 4 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 23.12.2011 г. до 15.03.2012 г. в размер на 7.20 лева дневно. Изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне по същество съобразно мотивите на съдебното решение за правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени в нарушение на материалноправни разпоредби - основание за тяхната отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № 171-00-3988 от 10.10.2011 г. Георгиев е поискал от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. Към заявлението е приложил изискуемите документи, установяващи нормативните основания за възникване на претендираното от него право. С разпореждане № 171-00-3988 - 1/25.10.2011 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ е отпуснал парично обезщетение за периода 3.10.2011 г. - 2.10.2012 г. в размер на 36.37 лева дневно. С разпореждане № 171-00-3988-2/9.12.2011 г. производството по изплащане на обезщетението е спряно, считано от 1.11.2011 г., поради установено наличие на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО след датата, която заявителят е декларирал като последно прекратяване на осигуряването. С последващи разпореждания производството е възобновено и е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица като Георги Денев Георгиев е бил задължен да възстанови неоснователно получените обезщетения. На 4.01.2012 г. органите на НОИ са били сезирани с ново искане за отпускане на парично обезщетение за безработица като към заявлението страната е приложила и протокол от общото събрание на "Железопътна инфраструктура - холдингово дружество" АД, от който е видно, че е прекратено правоотношението и по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, обусловило отказа за получаване на обезщетение по първото заявление. Новото обезщетение е определено по реда на чл. 54б, ал. 4 от КСО, съгласно който безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а от КСО преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. Спорът между страните е дали е налице предходно упражняване на право на парично обезщетение за безработица, породило като последици основанията от цитираната правна норма. По делото е установено, че на Георги Георгиев не е следвало да се отпуска обезщетение за безработица от 3.10.2011 г. поради неизпълнение на изискването на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО. След като заявителят е упражнявал трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, компетентният орган е следвало да откаже отпускането на обезщетение за безработица, а не да отпусне такова. При това положение административният съд законосъобразно и обосновано е приел, че паричното обезщетение за безработица е отпуснатото без правно основание, поради което не е налице упражнено право на обезщетение. С отмяната на разпореждане № 171-00-3988-1/25.10.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ и възстановяването на неоснователно получените средства са заличени с обратна сила всички правни последици, които то е породило. Установеният факт, че ответникът по касационната жалба е упражнявал трудова дейност, за която е подлежал на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО към момента на подаване на заявлението, води до първоначална липса на основание за изплащане на обезщетението за безработица. След като не е налице упражнено право на обезщетение, на Георгиев следва да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица при условията на чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО. Достигайки до същите изводи и като е отменил оспорените актове на органите на на ТП на НОИ Русе, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,