Решение № 7255 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2478/2016 г.

Решение № 7255 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2478/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 121 от 08.01.2016 г. по адм. дело № 802/2015 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на "Колор БГ" ООД е отменен Ревизионен акт № Р-2215-1401427-091-01 от 19.09.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София град, потвърден с Решение № 2295/19.12.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 58 760,56 лв, по фактури издадени от "ЕЛ МЕТ СТРОЙ" ЕООД и " ВЛ СТРОЙ" ЕООД. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото не се установява посочените доставчици да са извършили процесните доставки с получател "Колор БГ" ООД. Поради липсата на действително извършени доставки РА се явява законосъобразен. Иска се отмяната на решението и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна - "Колор БГ" ООД, представлявана от адв. Младенов изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е бил Ревизионен акт № № Р-2215-1401427-091-01 от 19.09.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София град, потвърден с Решение № 2295/19.12.2014г на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на "Колор БГ" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 58 760,56 лв, за данъчен период м. 11.2013 г. по фактури издадени от " ЕЛ МЕТ СТРОЙ" ЕООД и " ВЛ СТРОЙ" ЕООД. За да отмени ревизионния акт, Административен съд София -град е приел, че са налице достатъчно доказателства, които да обосноват наличието на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно. Не е налице твърдяното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. За законосъобразното упражняване на правото на получател по една облагаема доставка на услуга да приспадне платения от него на доставчика му ДДС като данъчен кредит, предвид дефиницията на това понятие, съдържащо се в чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, необходимо е по категоричен начин да се докаже, че фактурираните от доставчика услуги са реално извършени от него или негов подизпълнител. Това означава, че правото на данъчен кредит няма да възникне, а в случай, че се упражни, то ще е незаконосъобразно, ако се установи само, че услугите са договорени, съответно фактурирани, тъй като ЗДДС свързва това материално право с реалното извършване на услугата, а не само с постигнатото съгласие между страните по доставката. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 ДР на ДОПК. При съобразяване с горецитираните норми и доказателствената тежест съобразно общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК, правилен е изводът на АССГ за незаконосъобразност на постановения РА, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "ЕЛ МЕТ СТРОЙ" ЕООД и " ВЛ СТРОЙ" ЕООД. Съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства - фактури, договори, протоколи обр. 19, анализирал е предмета на доставките по процесните фактури. Приел е за доказано осъществяването на процесните доставки от посочения във фактурите доставчик - предметът на доставките е обвързан с конкретен договор; във фактурите е дадено ясно и точно описание на стопанските операции. "ЕЛ МЕТ СТРОЙ" ЕООД е доставил услуги - СМР, с които е извършен основен ремонт, довел до подобрения на част от нает недвижим имот - нощен клуб, находящ се в гр. София, ул. " Леге" № 2, освен извършените СМР, дружеството е доставило и ДМА. Предметът на доставките по процесните фактури, издадени от доставчика " ВЛ СТРОЙ" ЕООД са отново доставки на услуги - СМР, с които е извършен основен ремонт и СМР услуги, довели до подобрения на гореописания търговски обект. Касационната инстанция възприема мотивите на решаващия съд за материална незаконосъобразност на РА в тази му част. Основната водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит е осъществяването на облагаема доставка. В процесния случай от съвкупната преценка на писмените доказателства, както и от заключението по СТЕ, неоспорено от страните, се обосновава извод, че процесните СМР по фактурите, издадени от "ЕЛ МЕТ СТРОЙ" ЕООД и " ВЛ СТРОЙ" ЕООД се явяват изпълнени от посочените доставчици. В хода на ревизията са представени относимите за процесните доставки писмени доказателства - договори, копия от фактури, протоколи обр. 19, които доказателства са подробно обсъдени от първоинстанционния съд. Налице е съпоставимост между предмета на отделните фактури и придружаващите ги договори и приемо-предавателни протоколи . След изследване на място при огледите вещото лице е установило, че на първи етаж настилките са от гранитогрес, теракота, като при изпълнението на обекта са оформени три нива. Според вещото лице всички стари настилки са ремонтирани, както и подложната циментова замазка и са изпълнени нови замазки и настилки. Съгласно предоставените архитектурни проекти са предвидени за разбиване на стени за нови отвори в сутерена, което е направено. Тъй като видимо е извършен цялостен ремонт, то според вещото лице е извършено къртене на стени за нови отвори за врати, нови отвори за ел. и ВК инсталации и вентилация, демонтаж на стари настилки; след това изнасяне на тези отпадъци, за да може да се изпълняват предвидените по ремонта строителни видове работи, извозване на отпадъците. От допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, по категоричен начин се установява, че доставките по процесните фактури, издадени от доставчиците "ЕЛ МЕТ СТРОЙ" ЕООД и " ВЛ СТРОЙ" ЕООД са правилно осчетоводени. Правилно е позоваването от страна на административен съд София -град на практиката на СЕС, аналогично е и Решение от 06 септември 2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, според което Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради извършена от получателя на фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаели или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В процесния случай по категоричен начин се установява, че доставчиците разполагат с кадрови ресурс да изпълни доставките на СМР, както и самите СМР са действително осъществени. В тази връзка, неоснователни са твърденията на касатора. Съобразно изложеното касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение