Решение № 11940 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 606/2018 г.

Решение № 11940 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 606/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" и по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация – Варна"ООД, подадена чрез юрк. П. Василева срещу решение № 1885 от 27.10.2017 г., постановено по адм. дело № 2146/2017 г. по описа на Административния съд – Варна. В двете касационни жалби се сочи неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" иска отмяна на решението на съда, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/2017 от 29.06.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", в частта, за периода от 1.08.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната лихва до окончателното й плащане и е върнат АУПДВ на органа за за преизчисляване на дължимата такса за правото на ползване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за горепосочения период. Направено е искане за произнасяне по съществото на спора като бъде потвърден изцяло процесния АУПДВ като правилен и законосъобразен. Касаторът "Водоснабдяване и канализация – Варна" ООД обжалва и иска от съда да отмени решението в отхвърлителната му част и да уважи изцяло жалбата като отмени обжалвания АУПДВ или да върне делото за ново разглеждане на друг състав на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. По съществото на касационните жалби, съдът приема следното: С обжалваното решение Административнияj съд – Варна е отменил по жалба на "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, АУПДВ № 14/2017 от 29.06.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", в частта, за периода от 1.08.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната лихва до окончателното й плащане. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че за периода 3.08.2015 г. до 31.12.2015 г. административният орган неправилно е определил таксата на база извършения мониторинг, за реално заустени количества отпадъчни води. Мотивирал се е със изменението на Закона за водите, въведено с бр. 58 на ДВ от 31.07.2015 г., с които била променена разпоредбата на чл. 194, ал. 5, т. 1 и вече предвиждала, че таксите по ал. 1, т. 3 се определят по буква "а" за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания въз основа на годишното фактурирано водно количество от В и К оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м., с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. В този смисъл е приел, че акта за установяване на публично държавно вземане следва да бъде отменен в частта за периода от 3.08.2015 г. до 31.12.2015 г., защото органът е приложил неправилно закона, като е определил размера на таксата по друг ред. Определянето на таксата за периода от 3.08.2015 г. до 31.12.2015 г. на база реално заустени количества отпадъчни води е в противоречие с целта на закона и Тарифата, които имат за цел да определят размера на таксата на база фактурирано количество вода, доставено от оператора към ползвателите. Съдът е приел също, че и разпоредбата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗВ /ДВ бр. 58 от 31.07.2015 г./ за периода от 3.08.2015 г. до 31.12.2015 г. е неприложима, защото, според нея до привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 от ЗВ в съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред., но с изменението на чл. 194 от ЗСВ и действащите разпоредби към 3.08.2015 г. в Тарифата и ЗВ вече е приет единен подход при определяне размера на таксата и определянето на таксата следва да бъде по фактурирано количество вода, а не по заустени количества. Предвид постъпилите две касационни жалби, както срещу отхвърлителната част на решението, така и срещу отменителната му част, следва, че решението е обжалвано изцяло. Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция, основателни са оплакванията за допуснати съдопроизводствени нарушения от административния съд, изразяващи се в необсъждане на наведени от страните по делото доводи и възражения, направени и в двете касационни жалби. Така допуснатото нарушение от съда е съществено, тъй като макар и спорът да е по правото, а не по фактите, обсъждането на наведените относими доводи и направените релевантни възражения от страните, е от значение за правилното му разрешаване чрез правилното приложение на материалния закон. В жалбата срещу оспорения АУПДВ, жалбоподателя е развил подробни съображения във връзка с възражението си, за наличие на противоречие в оспорения акт между посоченото в него правно основание, на което е издаден и начина на изчисляване на таксата. Съдът не е отговорил на това възражение в жалбата. Липсват съображения на съда по възражението, доколко възможно е било, таксата за 2015 г. да се изчисли съобразно компонентите в разпоредбата на чл. 194, ал. 5, т. 1 от Закона за водите , както и на възражението, че с издаването на оспорения акт, не е съобразено изключението, предвидено в Тарифата за Ви К операторите. Също така в жалбата се навежда довода, че с предходен акт - писмо изх. № 26-00-65