Решение № 2179 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14046/2012 г.

Решение № 2179 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14046/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на РДНСК Югозападен район, представлявана от юрк. Симеонова, против решение № 5308/22.11.11 г. по адм. д. № 9211/10 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците "Прогрес" АД, представляван от адв. Стоянов и "Гимел" АД, представляван от адв. Георгиев, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски. Ответникът ТПК "Фина промишленост" не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София- град по оспорване по жалбите на "Прогрес" АД и "Гимел" АД е отменил като незаконосъобразна Заповед № ДК 02-СО-157/08.11.07 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж " Едноетажна масивна сграда", находяща се в поземлен имот 1354, кад. лист Г-27-13-Г, м. яз. "Искър", р-н "Панчарево", Столична община. За да постанови този правен резултат, съдът, след обсъждане доказателствата по делото, вкл. основно и допълнително заключение на съдебнотехническа експертиза, в съвкупност с доводите на страните, е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на предмет. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. От включените в доказателствения материал по делото неоспорени от страните основно и допълнително заключения на съдебнотехническа експертиза е безспорно установено, че в поземлен имот 1354 строежът, описан в обжалваната заповед не съществува. При това безспорно установяване изводът, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила е обоснован и в съответствие с материалния закон. Че строежът не съществува в имот 1354 не се оспорва от касатора. Същият обаче, без основание вменява в задължение на съда изследването на въпроса дали строежът е съществувал към датата на издаване на заповедта, респ. дали не е доброволно премахнат в периода до подаване на жалбите, тъй като в съдебноадминистративното производство по оспорване на административните актове в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Предвид изложеното, по отношение на обжалваното решение не се установява наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този резултат от касационната проверка на ответника по касационната жалба "Прогрес" АД следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер 600 лв, доказани с Договор за правна защита и съдействие от 23.01.13 г. Разноски на другия ответник "Гимел" АД не се следват, тъй като доказателства, че такива страната е сторила в касационното производство липсват. Така мотивиран, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение