Решение № 8091 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13573/2015 г.

Решение № 8091 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13573/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Раева, против решение № 5997 от 13.10.2015 г., постановено от Административен съд - С.-град, В. отделение, 36 състав, по адм. д. № 4874/2015 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Петров се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора оспореният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона, защото с него е потвърден нищожен административен акт. Касационният жалбоподател развива тезата, че с решението на регулаторния орган се засягат гражданско-правни отношения, понеже се определя изплащане на обезщетение, вследствие на договор, с оглед на което Комисията не разполага с материално-правна компетентност да издаде решение и подобен спор се разглежда от гражданските съдилища. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, както и атакувания административен акт като нищожен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Петрова, която в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното решение и като претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - А. Р. К. от гр. П., чрез пълномощник Р. И. К., който е баща на А. К., с представено нотариално заверено пълномощно, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира отхвърлянето й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационнта жалба, защото съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и релевантната за спора правна уредба, като за приетото се е обосновал. Съобразявайки разпоредбите на чл. 22, ал. 5, чл. 75, ал. 2, т. 1 от Закона за енергетиката, чл. 142 и чл. 147 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, съдът правилно е приел, че КЕВР е оправомощена от законодателя да дава задължителни указания за преодоляване на последиците от нарушени условия по лицензията за доставка на електрическа енергия от страна на електроразпределителното дружество, поради което атакуваното решение на регулаторния орган не е нищожен административен акт. Според участващия по делото прокулол са несъстоятелни и доводите на касатора за незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като дружеството има право да преустанови временно доставката на електрическа енергия до обекта само при условията на чл. 29, ал. З от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П., които не са спазени. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 5997 от 13.10.2015 г. е отхвърлена жалбата на "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П., подадена срещу решение № Ж-51 от 3.07.2014 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /сега Комисия за енергийно и водно регулиране/ и жалбоподателят е осъден да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата от 300 /триста/ лева - разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - С.-град се е позовал на Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН Б. Е." ЕАД и на разпоредбите на Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и е приел, че оспореният асминистративен акт е издаден от компетентния за това специализиран регураторен орган в енергетиката, в рамките на законовите му правомощия, като при постановяване на атакуваното решение Комисията е спазила административнопроизводствените изисквания и императивните материалноправни норми на приложимите нормативни актове. В мотивите на съдебното решение е преценено, че прекъсването на ел. захранването в имота на заинтересованата страна на 18.11.2013 г. е самоволно и е извършено при грубо неспазване на процедурата, уредена в по чл. 29, ал. 3 от Общите условия и нарушава гаранцията за защита на правата на потребителя, с оглед на което Комисията законосъобразно е приложила нормата на чл. 48, ал. 1 от горепосочените общи условия. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение точно е констатирано, че производството пред Комисията е образувано по жалба вх. № Е-11А-00-26 от 2.04.2014 г. на А. Р. К. от гр. П., в която се сочи, че на 27.12.2013 г. в имота й в с. Н. бани липсва електрозахранване, като клиентката е установила след проверка, че то е изключено на 18.11.2013 г., поради неосигурен достъп за изваждане на електромера на границата на имота. По горепосочената жалба регулаторният орган е изискал съгласно чл. 143, ал. 4 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката от "ЕВН Б. Е." ЕАД цялата преписка по жалбата, събрана в резултат на разглеждането й от дружеството. С писмо вх. № Е-11А-00-26/9.04.2014 г. е представено становище по жалбата, в което се заявява, че електрозахранването на обекта е преустановено поради липса на осигурен достъп до електромерното табло за отчитане и поддържане, като дружеството се позовава на чл. 29, ал. 1 от Общите условия, според който при неосигуряване на достъп, дружеството има право да преустанови временно доставката на електрическа енергия до обекта. Релевирано е твърдение, че за предстоящата подмяна на електромера, клиентът е уведомен с известие, копие от което е поставено на мястото на потребление на дата 12.11.2013 г. и тъй като достъп не е бил осигурен е последвало преустановяване на електрозахранването на 18.11.2013 г., което впоследствие е възстановено на 27.12.2013 г. С писмо № 11590225-1/24.01.2014 г. дружеството е възразило, че не се дължи обезщетение, понеже крлентът не е уведомил писмено дружеството за вредите в срок. С писмо изх. № Е-11Д-00-26/10.06.2014 г. председателяг на Комисията е изискал от дружеството доказателства за съставен констативен протокол и за 10 - дневно предизвестие, съобразно изискванията на чл. 29, ал. 3 от Общите условия, след което с писмо вх. № 11-А-00-26/20.06.2014 г. електроразпределителното дружество е уведомило Комисията, че констативен протокол по реда на чл. 29, ал. 3 от Общите условия не е изготвен, защото клиентът е отказал достъп и такъв не бил осигурен в уговорения срок, поради което е приложено известие за осигуряване на достъп до средство за търговско измерване от 7.11.2013 г. При тези вярно установени обстоятелства и факти, първоистепенният съд е извел обосновани правни изводи. Неоснователно е основното твръдение на касационния жалбоподател, че с решението на Комисията се засягат гражданско-правни отношения, като е разпоредено изплащане на обезщетение, вследствие на договор, поради което Комисията не разполагала с материална компетентност да издаде решение и подобен спор следва да се разглежда от гражданските съдилища. В случая първоинстанционният съд точно е разграничил правомощията на КЕВР и правилно е преценил, че атакуваният административен акт е постановен в съответствие с нормата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, по силата на която Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като изрично е регламентирано в ал. 5, че когато жалбата се приеме за основателна, КЕВР с решението си дава задължителни указания по прилагането на закона. Съобразно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60 - Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, (обн. в ДВ, бр. 33/05.04.2013 г. - Г. девета. В обжалваното решение законосъобразно е установено, че в такста на оспорения административен акт комисията изрично е отразила, че не е компетентна да се произнесе по отношение на претендираните от заявителката вреди, които същата може да претендира по гражданскоправен ред. Освен това е установено, че КЕВР правилно е приложила нормата на чл. 142, ал. 1, т. 2 от горепосочената наредба, според която срециализираният регулаторен орган в енергетиката разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнение на задълженията им по ЗЕ, както и разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЕ, уреждаща правомощие на Комисията да контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии. Правилно е приложен и текста на чл. 49, ал. 2, т. 7 от визираната наредба, в която е регламентирано, че Общите условия са неразделна част от лицензията. Ето защо решаващият състав на Административен съд - С.-град законосъобразно е преценил, че в регулаторната функция на Комисията се включва и разглеждането и произнасянето по жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, включително и предвидени в одобрените общи условия. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията, развити в касационната жалба за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Оспореният съдебен акт е постановен при законосъобразно тълкуване и прилагане на материалноправните норми. Първостепенният съд правилно се е обосновал с изискванията на чл. 29, ал. 3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П., в които е предвидено, че в случай, че клиентът откаже достъп на дружеството за контрол и обслужване на електрически съоръжения намиращи се в имота на клиента, и това бъде установено със съставяне на констативен протокол; дружеството има право да преустанови временно преноса на електрическа енергия до обекта на клиента, след 10 - дневно писмено предизвестие. Самият касационен жалбоподател с писмо от 20.06.2014 г. е уведомил енергийния регулаторен орган, че в случая изискуемият констативен протокол не е изготвен, а предизвестие е поставено на мястото на потреблението на дата 12.11.2013 г., след което електрозахранването на потребителя е спряно след шест дни - на 18.11.2013 г. Следователно в конкретната хипотеза е безспорно установено, че не е съставен необходимия констатирен протокол и не е спазен визирания в общите условия 10-дневен срок за писмено предизвестие. При установеното неизпълнение на процедурата по чл. 29, ал. З от Общите условия първостепенният съд законосъобразно е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решението на КЕВР, с което са му били дадени задължителни указания да изплати обезщетение на клиента, изчислено в съответствие с чл. 48, ал. 1 от Общите условия за периода от 18.11.2013 г. до 27.12.2013 г. В мотивите на обжалваното решение правилно е преценено, че дружеството само е предизвикало преустановяването на електрозахранването със своите неправомерни действия, с оглед на което няма основание да се изисква същото да бъде уведомявано от страна на клиента за настъпилото събитие. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноските по делото се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноските - юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 300 лв., който размер е определен съгласно чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,