Решение № 11147 от 29.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3588/2013 г.

Решение № 11147 от 29.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3588/2013 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на от "БГ ФИНИШИНГ КО" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Густав Вайганд" № 28, ЕИК *******,. против решение № 240/04.02.2013 г., постановено по адм. дело № 1721/2012 г. от Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 161106205 от 02.02.2012 г., издаден от Недялка Атанасова Ангелова, главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Пазарджик, в частта на допълнително начислен ДДС на стойност 19126.26 лв. и лихви в размер на 787.59 лв., потвърден с решение № 469 от 02.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Пловдив. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът-директорът на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в подадено писмено възражение изразява становище, че на касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество намира следното: С обжалваното решение № 240/04.02.2013 г., постановено по адм. д. № 1721/2012 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на "БГ ФИНИШИНГ КО" ЕООД против РА № 161106205 от 02.02.2012 г., издаден от издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Пазарджик, в частта на допълнително начислен ДДС на стойност 19126.26 лв. и лихви в размер на 787.59 лв., потвърден с решение № 469 от 02.05.2012 г. на директора на Дирекция " Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив. Допълнително начисленият ДДС е за три вътреобщностни доставки (ВОД) до Румъния по фактури: фактура № 2/02.05.2011 г. с данъчна основа 21 407.73 лв. Клиент по доставката е "Anemona Com S. R. L." - Румъния. Предмет на доставката е офис техника, закупена от "Дедал Къмпани" ООД - гр. Пловдив по фактура № 14087/01.04.2011 г.; фактура № 4/26.05.2011 г. с данъчна основа 53 106.30 лв. Клиент по доставката е "Anemona Com S. R. L." Ч Румъния. Предмет на доставката са 1022 броя офис-машини за ламиниране и унищожители на документи, закупени от "Дедал Къмпани" ООД, по фактура № 14784/26.05.2011 г.; фактура № 12/04.07.2011 г. с данъчна основа 21 117.22 лв. Клиент по доставката е "Anemona Com S. R. L." - Румъния. Предмет на доставката са 300 броя ръчни машини за подвързване, закупени от "Дедал Къмпани" ООД - гр. Пловдив по фактура № 15430/01.07.2011 г. Във връзка с транспортирането на стоките са представени: три броя фактури с предмет на доставката "транспортна услуга България - Русия" с автомобил с рег. № РВ2300МС, издадена от "Ставраков" ЕООД и международни товарителници /CMR/ от 02.05.2011 г., 26.05.2011 г. и 05.07.2011 г. Тъй като в две от товарителниците липсва подпис на превозвача, а в една печат на получателя, както и в клетка 24 "Стоките получени, час на пристигане, място, дата, подпис и печат на получателя" не е посочен точният адрес и час на пристигане на МПС, съдът е счел, че са налице пороци във формата им относно липсата на реквизитиая по чл. 6, т. 1, б. "г" и "д" от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки /за мястото на доставянето и името на получателя/. Счел е, че тези пропуски не ги дисквалифицират като доказателствен източник, а ограничават кръга на доказателствата, установявани с тях. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство и в съдебното такова жалбоподателят не представя доказателства относно реалното извършване на транспортните услуги по процесната фактура като пътни листове, документи за платени пътни и фериботни такси, такси за разрешителни, тахошайби, командировъчни заповеди за шофьорите, документи за наем на автомобили, поради което е отхвърлил жалбата на касатора. Назначената съдебно-счетоводна експертиза, излиза със заключение, че счетоводствата на касатора и превозвача са редовно водени. Фактурите за превоз са отразени в счетоводствата им и разплатени по банков път. Съгласно разпоредбата на чл. 7 във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са ВОД, които са налице, когато едновременно са изпълнени следните условия 1. да е налице доставка на стоки, 2. да е налице транспортиране на стоките от територията на Република България на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните (доставчик и получател) или за сметка на коя да е от тях, 3. доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в Република България и 4. получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. Съгласно чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата редакция ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) за доказване на ВОД доставчикът следва да разполага с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава-членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страна до територията на друга държава-членка. В конкретния случай с оглед на обстоятелството, че транспортът е за сметка на доставчикът са представени транспортни документ, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Обстоятелството, че в две от международните товарителници (CMR) липсва подпис на превозвача, а в едната липсва печат на получателя не ги лишава от доказателствена стойност. Още по-малко неотбелязването на часа на пристигане и адреса на получателя в кл. 24, при положение, че адресът фигурира в кл. 3 "разтоварен пункт" може да доведе до извод за липса на реквизитите по чл. 6, т. 1, б. "г" и "д" от Конвенцията. Липсата на подпис на превозвача в две от товарителниците обаче налага да бъде доказан превозът на стоките и реалността на доставката с други доказателства. Относно доставката по фактура № 0000000004 от 26.05.2011г е представена ф-ра № 00000000087 от 02.06.2011г с предмет-транспортна услуга България-Румъния с автомобил с рег. № РВ2300МС. Предмет по тази фактура са 1022бр. офис машини за ламиниране и унищожаване на документи, закупени от "Дедал Къмпани" ООД по фактура № 14784/26.05.2011 г., стоките по фактурата са предоставени на жалбоподателя на 01.06.2011 г. с приемо-предавателен протокол, а международната товарителница е с дата 26.05.2011 г., т. е. налице е практическа невъзможност да бъдат предоставени стоки на клиента в Румъния, които все още не са получени от жалбоподателя. Освен че липсва подпис на превозвача в международната товарителница от изпратеното писмо от агенция "Митници", изрично е записано, че МПС с рег. № РВ2300МС за периода 26.05.-31.05.2011 г. не е регистрирано на ГКПП Дунав мост Русе на входящи и изходящи трасета за/от Р България. Същото се отнася и за ГКПП Силистра. В хода на ревизионното производство и в съдебното такова жалбоподателят не представя доказателства относно реалното извършване на транспортните услуги като пътни листове, документи за платени пътни и фериботни такси, такси за разрешителни, тахошайби, командировъчни заповеди за шофьорите, документи за собственост на МПС или за ползване под наем на такова. При тези доказателства административният съд правилно е стигнал до извод, че превозването на стоките към чуждестранното дружество по тази фактура не е доказано. При това положение те не следва да се облагат с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, а със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. По тази причина начисляването на данъка е в тежест на лицето, от което той е изискуем и решението в тази част като правилно трябва да се остави в сила. Относно фактура № 2 от 02.05.2011 г. е представена фактура за транспорт № 74 от 10.05.2011 г., издадена от "Ставраков" ЕООД, международна товарителница от 02.05.2011 г. с автомобил с рег. № РВ 2300МС. Относно Международната товарителница от 02.05.2011 г., в кл. 24 "Стоките получени, час на пристигане, място, дата, подпис и печат на получателя" е заверена с подпис без печат на получателя, не е посочен адрес и час на пристигане на МПС Относно процесната фактура № 12 от 04.07.2011г е представена фактура № 112 от 18.07.2011 г. с предмет транспортна услуга България-Румъния с автомобил с № РВ2300МС, Международната товарителница от 05.07.2011 г., с автомобил с рег. № РВ2300МС, е без подпис на превозвача в, кл. 23, а в кл. 24 е заверена с печат на клиента и подпис, в последната клетка не е посочен адрес и час на пристигане на МПС. Както правилно е посочил АС, тези пропуски не я дисквалифицират като доказателствен източник. При постановяване на решението си обаче съдът не е обсъдил всички доказателства. Освен представените фактури, за закупуване на стоките по процесните доставки, които свидетелстват, че ревизираното лице е разполагало със стоките, предмет на доставката, съдът не е обсъдил и писмото от Министерството на финансите - Агенция "Митници". С него началникът на митница Русе уведомява органа по приходите, че МПС с рег. № РВ2300МС е преминало през Дунав мост на 02.05.2011 г. и 06.07.2011 г., за което са заплатили и такса "мостТ по 49 лв. Посочените дати съответстват на датите от представените CMR. С това пряко се доказва извършването на превоза с посоченото МПС и кореспондира с останалите косвени доказателства като фактурите за договора за превоз и разплащането по тях, фактурите за придобиване на стоките и заключението на ССЕ. От изложеното следва, че изводите на първоинстанционния съд за липса на доказателства за транспортирането на стоките са немотивирани. От представените доказателства безспорно се установява, че превозът е извършен, поради което съдът е следвало да приеме тези две товарителници като доказателства за извършени доставки и да отмени РА в частта, с която е начислено ДДС по фактура № 2 от 02.05.2011 г. и фактура № 12 от 04.07.2011 г. Като е отхвърлил жалбата на "БГ ФИНИШИНГ КО" ЕООД относно тези две фактури, АС е постановил едно неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази му част. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение