Решение № 14599 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9702/2011 г.

ВАСПетчленен състав10.11.2011 г.докладчик Здравка Шуменска

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искане на Ася Найденова Христова за отмяна на влязло в сила решение № 9297 от 27.06.2011 г. по адм. дело № 5592 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено решение № 1124 от 14.03.2011 г. по адм. дело № 7519 по описа за 2010 г. на административния съд - София град и е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-09-485 от 4.10.2010 г. на кмета на Столична община, район "Надежда". Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14599 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9702/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Ася Найденова Христова за отмяна на влязло в сила решение № 9297 от 27.06.2011 г. по адм. дело № 5592 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено решение № 1124 от 14.03.2011 г. по адм. дело № 7519 по описа за 2010 г. на административния съд - София град и е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-09-485 от 4.10.2010 г. на кмета на Столична община, район "Надежда". В искането си молителката излага съображения, че е налице основанието за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 239, т. 5 от АПК, а именно, че страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Ответната страна по искането за отмяна - кметът на Столична община, район "Надежда" не ангажира становище по нея. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането за отмяна и изложените в него съображения, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадена в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, а разгледано по същество е неоснователно. Административният съд - София град е бил сезиран от молителката с жалба срещу заповед № РД-09-485 от 4.10.2010 г. на кмета на Столична община, район "Надежда", като същата е адресат на оспорения административен акт. Проведено е съдебно производство, като с постановения в него съдебен акт той е отменен като незаконосъобразен. Срещу това решение № 1124 от 14.03.2011 г. по адм. дело № 7519 по описа за 2010 г. е подадена касационна жалба от процесуалния представител на кмета на Столична община, район "Надежда", като в проведеното касационно производство то е отменено. Върховният административен съд, трето отделение е постановил решение по съществото на спора и е отхвърлил жалбата на лицето срещу оспорения административен акт. Изложените в искането за отмяна доводи за наличие на основанието по чл. 239, т. 5 от АПК не могат да бъдат приети като такива, предвидени в цитираната разпоредба, които да обосноват прилагането й и отмяна на съдебното решение по извънредния способ за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК. В искането са изложени фактически съображения относно допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от касационния съдебен състав, като: наименуване на касационната жалба от касатора като частна жалба; липса на обозначение на административния орган като такъв в качеството му на касационен жалбоподател; липсата на пълномощно по отношение на процесуалния представител на този орган; постановяване на разпореждане по повод депозираната жалба за становище по нея с указан срок за това, предвиден при обжалването на определения и разпореждания с частна жалба; невалидни процесуални действия от страна на съда, които игнорират принципа на служебното начало поради непроизнасяне по направеното възражение за недопустимост на касационната жалба в открито съдебно заседание; липса на конкретен извод от страна на съда по това възражение. Тези аргументи могат да бъдат квалифицирани като касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно съществено нарушаване на съдебнопроизводствените правила, но не и като основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК, още повече, че молителката не твърди за нарушаване на нейно лично право на участие в съдебното производство, както и за нарушаване на правото й на процесуална защита. Искането за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1