Решение № 601 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2013 г.

Решение № 601 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 237 и следващите на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е искането на "Владини Трейдинг" ЕООД, ЕИК 8316817336, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Христо Ботев" № 136, ет. 5, ап. 13, представлявано от управителя Райна Миткова Трифонова, чрез процесуалните представители адв. Михаил Екимджиев, адв. Катина Бончева и адв. Гинка Черничерска, АК-Пловдив за отмяна на влезлите в сила решение № 113 от 7.01.2013 г., постановено по адм. дело № 4120/2012 г. по описа на Върховния административен съд в частта, в която е отменено решение № 243/13.01.2012 г., постановено по адм. дело № 113/2011 г. по описа на Административен съд-София град в частта за отмяната на Ревизионен акт/РА/ № 2000907959/05.03.2010 г., издаден от орган по приходите в Териториална дирекция-София на Националната агенция по приходите, потвърден с решение № 1588/22.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Националната агенция по приходите за непризнато право на приспадане от "Владини Трейдинг" ЕООД на данъчен кредит по фактури, издадени от "П-П" ЕООД в размер на 20 479,68 лева, както и по фактури, издадени от "Интер Пласт" ЕООД в размер на 13 644,40 лева., по фактури, издадени от "Руми-60" ЕООД в размер на 5 414,73 лева, по фактури, издадени от "Руми-60" ЕООД в размер на 242 0181,93 лева, по фактури, издадени от "Форестър Криейшън" ЕООД в размер на 161 144,88 лева за данъчен период от месец юли 2007 г. до месец декември 2007 г., за непризнато право на приспадане от "Владини Трейдинг" ЕООД на данъчен кредит по фактури, издадени от "П-П" ЕООД в размер на 20 479,68 лева., както и по фактури, издадени от "Интер Пласт" ЕООД в размер на 13 644,40 лева, по фактури, издадени от "Руми-60" ЕООД в размер на 5 414,73 лева, по фактури, издадени от "Руми-60" ЕООД в размер на 242 0181,93 лева, по фактури, издадени от "Форестър Криейшън" ЕООД в размер на 161 144,88 лева за данъчен период от месец юли 2007 г. до месец декември 2007 г., и вместо него е било постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на "Владини Трейдинг" ЕООД срещу РА № 2000907959/05.03.2010 г., издаден от орган по приходите в Териториална дирекция-София на Националната агенция по приходите, потвърден с решение № 1588/22.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Националната агенция по приходите в посочената част. Искането за отмяна на влезлите в сила съдебни решения е на основание чл. 239, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз/ДЕС/. Твърди се, че решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 06.12.2012 г. по дело № С-285/11 - "Боник" ЕООД, от 31.01.2013 г. по дело № С-642/11 - "Стройтранс" ЕООД, от 31.01.2013 г. по дело № С-643/11 - "ЛВК-56" ЕООД и от 18.07.2013 г. по дело С-78/12-"Евита К " ЕООД, представляват нови обстоятелства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Претендира се отмяна на влезлите в сила съдебни решения и присъждане на разноски по делото. Излагат се подробни съображения по съществото на делото.

Твърди се, че в случая, от решаващо значение за произнасяне на съда по същество, са следните преюдициални въпроси по тълкуването на принципите на оправдани правни очаквания, на пропорционалността и на данъчен неутралитет, както и на чл. 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168, и 178 от Директива 2006/112, които следва да бъдат поставени в искането за преюдициално заключение:

1. Допускат ли принципите на данъчен неутралитет, на оправданите правни очаквания и на пропорционалността, както и на чл. 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168, и 178 от Директива 2006/112, отказ на държавата членка да признае право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задължено лице за доставка, която е обложена с ДДС по съответният ред, с мотива, че в хода на ревизионното производство прекият доставчик не е представил доказателства за наличие на т. нар."кадрова и техническа обезпеченост", както и че получателят на доставката не разполага с документи в тази насока.

2. От заначение ли е за отговора на първия въпрос, обстоятелството, че данъчните власти не твърдят, че данъчно задълженото лице, което претендира признаване право на данъчен крредит е участвало в данъчна измама, злоупотреба с право на признаване на данъчен кредит и в заобикаляне на данъчния закон?

3. Допускат ли принципите на оправдани правни очаквания, на пропорционалността и на данъчен неутралитет, както и на чл. 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168, и 178 от Директива 2006/112, национална практика, която черпи "обективни данни", че лицето, получател на доставка, знае или не може да знае, че участва в данъчна измама, от наличието на административно-счетоводни нарушения на националното законодателство, извършени от прекия му доставчик или от неговите предходни доставчици?

4. Изискват ли принципите за равностойност и за ефективност, както и принципът за обратно действие на решенията на СЕС по преюдициално тълкуване на решенията, постановени от СЕС, в контекста на производства за преюдициални запитвания, в които са разгледани принципни въпроси от значение за правилно прилагане на правото на Европейския съюз към казуси, вече решени с влезли в сила съдебни решения на национален съд, новите решения на СЕС да бъдат разглеждани като нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решеването му не са могли да бъдат известни на страната, ако националният закон на държава. членка съдържа норма допускаща отмяна на влязло в сила съдебно решение ако се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решеването му не са могли да бъдат известни на страната?

5. Решенията на на Съда на Европейския съюз по делата"Боник"/С-285/11/, "Л. В. К. -56" /С-643/11/, "Стройтранс"/С-642/11 и "Евита-К"/С-78/12/, налагат ли преодоляване на национална административна и съдебна практика, според която автоматично се приема, че липсва реална доставка, ergo основание за признаване право на данъчен кредит на получателя по доставката, в случаите, в които прекия доставчик не съхранява и не предоставя доказателства за наличието на кадрови и технически ресурс за изпълнение на доставката / нает персонал, закупени материали, производствена база, склад/ и/или е извършил административни нарушения на законодателството /трудово, осигурително, специални норми за издаване на разрешения за извършване на специфична дейност и т. н./?

Ответната страна по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София при ЦУ на НАП, оспорва същото като неоснователно по реда на чл. 242, ал. 2 от АПК чрез депозирано становище от процесуалния представител юрисконсулт Милена Георгиева Михайлова. Оспорва се и искането за прюдициално запитване до СЕС като неоснователно и касаещо съществото на спора.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения:

1. По искането за преюдициално запитване до СЕС:

Всички хипотези на чл. 239 от АПК предвиждат съществуването на конкретни факти и обстоятелства, относими непосредствено и само към разрешения с влязъл в сила съдебен акт, спор. Решенията на СЕС не могат да бъдат отнесени към нито една от тези хипотези, защото предоставят принципно и задължително тълкуване на съществуващи правни норми, а не разрешават или установяват фактически въпроси. Спрямо конкретните производства, по които са отправени преюдициалните въпроси, законодателят е регламентирал механизъм за съобразяване на задължителното тълкуване на СЕС, а именно чрез спиране на висящността на производството до постановяване на исканите отговори. Спрямо останалите съдебни производства, по които е възможно да се прилагат нормите, предмет на тълкуване от СЕС, съдът има възможност да спре производството до постановяване на решение на СЕС, за да се съобрази с него, но само ако прецени, че отправените преюдициални въпроси имат пряко значение за правилното решение на спора, с който е сезиран. С формулираните въпроси се иска тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС и посочените по-горе принципи в контекста на системата на облагането с този данък, което не е преюдициално за решаването на настоящия съдебен спор. Настоящето производство като извънредно и извънинстанционно няма за предмет пълен преглед на решенията, чиято отмяна се иска. Това производство е средство за защита срещу неправилни решения и то когато неправилността се състои в несъответствие между решението и обективната истина и се дължи на изчерпателно изброени причини. В производството по отмяна не може да бъде проверявана верността на фактическите констатации, извършени от първоинстанционния съд, нито обосноваността на направените от съда фактически изводи, материалната незаконосъобразност на решенията, чиято отмяна се иска също не е предмет на производството за отмяна.

За да възникне необходимост, респективнво за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретния спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието или смисъла на общностните разпоредби към правотношението, обект на съдебен контрол. Такова задължение обаче не съществува, а и запитването не би било допустимо от СЕС когато разпоредба на правото на ЕС вече е била тълкувана или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение. Също така отправяне на преюдициално запитване е допустимо във висящо съдебно производство, но не и такова по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове.

По изложените съображения настоящият петчленен състав намира, че не е налице нито една от предпоставките на чл. 628 и следващите от Гражданския процесуален кодекс, приложим по силата на разпоредбата на чл. 144 от АПК и искането за преюдициално запитване до СЕС следва да бъде отхвърлено.

2. По искането за отмяна на влезлите в сила съдебни решения:

Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК се съдържа в Глава Четиринадесета на АПК, озаглавена "Отмяна на влезли в сила съдебни актове". Касае се за извънинстанционен контрол на вече влезли в сила съдебни актове, поради което основанията за това са лимитативно изброени в чл. 239 от АПК, едно от които е това по т. 1. В посоченото правно основание законодателят е предвидил, че съдебният акт се отменя, макар да е влязъл в сила, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, което означава, че те са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или на бездействие на страната. Затова новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно да не са могли да бъдат известни на страните. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК разбира се няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване да следва приключване на делото. Законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи.

В процесния случай решенията на Съда на Европейския съюз посочени в искането за отмяна не представляват ново обстоятелство или ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК.

Неоснователно е позоваването от молителя на принципа за равностойност, тъй като липсва законова възможност за преразглеждане на приключили съдебни спорове, касаещи права, предоставени от националния правов ред, разрешени при тълкуване на съответната приложима правна норма, което е в противоречие с последващото й тълкуване, направено с тълкуване на правото на Европейския съюз, направено с решение на СЕС, с тълкувателно решение на Върховният административен съд или Върховният касационен съд, или тълкувателно постановление на ВКС и ВАС.

Неоснователно е позоваването от молителя и на принципа за лоялно сътрудничество, поризтичащ от чл. 4, § 3 от Договора за ЕС. Този принцип, макар и да не е изрично предвиден в Договора за Европейската общност, произтича от чл. 10 от него. С решение по дело С-234/04 Съдът на Европейските общности приема, че принципът за сътрудничество, произтичащ от чл. 10 от Договора за Европейската общност не налага на една национална юрисдикция да пренебрегне вътрешните процедурни норми, за да преразгледа едно влязло в сила съдебно решение и да го анулира, когато то противоречи на общностното право.

Към настоящия момент разпоредбата, визираща фактическите основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение по административноправен спор, е именно чл. 239 от АПК в т. 1-6 и не се съдържа като основание противоречието на съдебното решение с правото на ЕС или с тълкуването му, направено с решение на СЕС.

От друга страна, в конкретния случай спорният въпрос по делото, който е разрешен с влязлото в сила решение на Върховният административен съд е бил по фактите, а не по правото. В този смисъл, преценката за доказаност или недоказаност на релевантните за спора факти е конкретна и обективна, и принадлежи на съда, сезиран със спора и е недопустимо в настоящото производство съдът да се произнася по тях.

По изложените съображения настоящият петчленен състав счита, че позоваването на решения на Съда на Европейския съюз по дело С-285/11 - "Боник" ЕООД, дело С-642/11 - "Стройтранс" ЕООД дело С-643/11 - "ЛВК-56" ЕООД и дело С-78/12-"Евита-К" ЕООД не съставлява основание за отмяна, което налага отхвърляне на искането на "Владини Трейдинг" ЕООД като неоснователно, а стабилитета на влезлите в сила решения не следва да бъде нарушаван.

С оглед изхода на делото направените разноски по делото не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,