Решение № 13078 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7157/2009 г.

Решение № 13078 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7157/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Образувано е по касационна жалба от Златка Иванова Пашова, от гр. София, против Решение № 5/16.02.2009 г. постановено по адм. дело № 2172/2008 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № РД-09-04-12/8.02.2008 г. на кмета на Столична община, като неоснователна. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Ответницата Маргарита Драганова Маноилова не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответницата Станка Николова Велкова - Димитрова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът - Кмета на Столична община не се явява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди наведените оплаквания и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Златка Иванова Пашова против Заповед № РД-09-04-12/8.02.2008 г. на кмета на Столична община, издадена на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, с която е наредено да премахне за своя сметка изградената от нея и от Маргарита Драганова Маноилова "метална решетка" преграждаща общото фоайе на етаж втори, находящ се в жилищната сграда на бул. "Шипченски проход" № 32, бл. 251 а, като неподходяща по местонахождение. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен административен орган, в съответната форма, при правилно приложение на материалния закон и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като се е позовал на приетата без възражения съдебно-техническа експертиза, е направил извод, че изградената "Метална решетка" представлява строеж, вид оградно съоръжение, което препятства достъпа на други лица до определена част от имот. Като такова същото е неподходящо по местоположение, съгласно чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, поради което кмета на Столична община е имал правото да постанови премахването му. Съдът е обосновал наличието на предпоставките на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, с факта, че процесната "метална решетка" прегражда обща част на етажна собственост и препятства достъпа на останалите етажни собственици до общия балкон на втория етаж, при липса на съгласие от тях. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, в приложимата към датата на издаване на заповедта редакция, кмета на общината може да задължи със заповед собствениците на обекти по ал. 1 или 2 да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи и други изчерпателно изброени постройки, септични ями, съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Разпоредбата предвижда две различни хипотези, които не са в условия на комулативност. Достатъчно е да се установят релевантните факти от която и да е от тях, за да настъпи една от правните последици на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ - премахване в едната хипотеза, или задължение за извършване на необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението и пр., - в другата. За да се постанови премахването, е достатъчно наличието на неподходящи по местонахождение, разположение и вид обекти от вида на изброените, което в случая е налице. От данните по делото и съдебно-техническата експертиза се установява категорично, че поставената на общия коридор на втория етаж от жилищната сграда на бул. "Шипченски проход" № 32, бл. 251а, гр. София, "метална решетка", представлява обект, от вида на изброените в първата хипотеза на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, тъй като прегражда общия коридор на втория етаж и възпрепятства достъпа на останалите етажни собственици да преминават през него до балконската врата в края на този коридор. Това преграждане правилно е квалифицирано от административния орган и от съда като вид ограда, която е неподходяща по местоположение, тъй като противоречи на функцията и предназначението на коридора. Ето защо, като е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна, поради наличието на предпоставките за приложението на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, в хипотезата на премахване на неподходяща по местоположение метална решетка, като вид преграда, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Настоящият състав намира за неоснователни и другите оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обжалваното решение е обосновано, тъй като правните изводи на съда съответстват изцяло на събраните и обсъдени по делото доказателства. Съдът е съобразил, че оспорената заповед почива на редовно съставени констативни протоколи от служители при Столична община, чиято официална доказателствена сила не е била оборена от жалбоподателката. Последната е уведомена за тези протоколи, срещу които се е защитила, чрез подаване на възражение, което не е било уважено. Пред настоящата инстанция не се представят други писмени доказателства, оборващи изводите на съда за законосъобразност на заповедта. Съдът не е допуснал процесуално нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК, с оглед неконституирането на етажната собственост, чрез председателя й, като заинтересована страна в процеса. Съгласно трайната съдебна практика по приложението на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, административното производство по издаване на процесната заповед се развива само между административния орган и лицето (лицата), адресат (и на заповедта за премахване на съответния обект. Тези лица съдът е длъжен да конституира и като страни в производството по съдебно обжалване на заповедта, което в случая е спазено. Поради изложеното се налага извода, че липсват касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение