Решение № 11292 от 8.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Устрем-03 ООД, [населено място], Община Казанлък, чрез процесуален представител, срещу решение 3 от 05.01.2022г. по адм. дело 69/2021г. по описа на Административен съд Стара Загора. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Намира, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните услуги без да са налице обективни данни, че доставките са белязани с измама. Намира, че съдът не е съобразил цитираните решения на СЕС, които са тълкувателно приложими поради сходство на фактическия състав. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба- Директорът на Дирекция ОДОП- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Релевира и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд София град е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-16002420002024-091-001 от 16.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив , потвърден с решение 8 от 04.01.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр.Пловдив. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел, че събраните писмени доказателства и проведената ССчЕ, не установяват реалното извършване на спорните доставки по фактурите, издадени от Резина 2016 ЕООД, АВВА М ЕООД, Каприз 2009 ЕООД, СИТО 922 ЕООД, Тамат ЕООД, Евримокс ЕООД, Колосгруп ЕООД, Кварц Дизайн България ЕООД, Опен Чанел Комюникейшън сървисис ЕООД, Фога Груп ЕООД, Аквапро Логистик ЕООД и АЕ Логистик ЕООД, с предмет различни видове услуги и стоки. Формираният краен извод е обоснован с доводи за неустановеност на конкретното съдържание на изследваните доставки, на начина на формиране на цената, от кого и в какъв период от време са извършени, както и техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Трайно е разбирането на СЕС, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Формалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са многократно дефинирани от СЕС, който за пореден път в Решението от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/14 на СЕС /т. 41 и сл./ припомня, че "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W siewicz, C-280/10, EU:C:2012:107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., те, PPUH Stehcemp, C-277/14). Наред с това подчертава, че принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне приспадането дори и при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига да са изпълнени материалноправните предпоставки, но когато данъчната администрация безспорно разполага с цялата необходима й информация, за да установи последните. В случая между страните не са спорни формалните, а материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Ирелевантни за дължимата преценка са изложените от органите по приходите доводи за първоначалната и последваща издаването на процесните фактури дерегистрация по ЗДДС на доставчиците. Определящо е доколко събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки и налице ли са обективни данни, че същите са белязани с измама. Несъобразени с разясненията на СЕС, дадени с решението по дело С-516/14 на СЕС, са съображенията на първоинстанционния съд досежно липсата на достатъчна конкретика във фактурите относно предмета и обема на процесните услугите. С този акт Съдът подчертава, че принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне приспадането дори и при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига да са изпълнение материалноправните предпоставки, но когато данъчната администрация безспорно разполага с цялата необходима й информация за да установи последните. Данъчната администрация не може да откаже правото на приспадане на ДДС просто със съображението, че дадена фактура не отговаря на изискванията по член 226, точки 6 и 7 от Директива 2006/112, ако тя разполага с всички данни, за да провери дали материалноправните предпоставки, свързани с това право, са изпълнени" и "не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. Това следва и от член 219 от Директива 2006/112, съгласно който всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура". Именно тази допълнителна информация, съдържаща се в представените към фактурите приемо - предавателни протоколи, договори и в дадените от управителя на ревизираното дружество писмени обяснения, не е съобразена от първоинстанционния съд, независимо, че още в хода на ревизионното производство както получателят, така и доставчиците са изяснили предмета и механизма на спорните доставки. В резултат на този пропуск решаващият състав е достигнал до необоснования извод, че конкретизицията на спорните доставки в съпътстващите ги доказателства е недостатъчна, въпреки, че спорните фактури отговорят на изискванията по чл. 114, ал. 1 ЗДДС и чл. 226, т. 6 и т. 7 от Директива 2006/112. Наред с горното, АС не е съобразил, че събраните доказателства установяват наличието на изискуемите материалноправни предпоставки за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Същите за пореден път са посочени от СЕС в Решението от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, в което се разяснява, че "от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице." В тази връзка е необходимо да се посочи, че спецификата на икономическата дейност предполага, че документите, които се съставят в отношенията между търговци, в преобладаващата си част са частни свидетелстващи или диспозитивни. Същите не се ползват с материална доказателствена сила досежно своето съдържание, с оглед на което преценката на тяхната вярност следва да се осъществи от съда въз основа на съвкупния анализ на всички относими доказателства. В този аспект и в съответствие с тълкувателно приложимата практика на СЕС първоинстанционният съд правилно е приел, че действителното извършване на доставките подлежи на доказване и преценка от националния съдия съобразно съответните процесуални и материално правни норми. Това е изрично подчертано в т. 31 от тълкувателно приложимото Решението по дело С-285/11 г. В точка 37 от Решението по дело С-78/12 СЕС сочи, че лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като в тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Същевременно, съставянето на документи /фактури/, които не отразяват реални стопански операции, е указание за участие на самото ревизирано лице в данъчни измами или злоупотреба с право по смисъла на цитираната практика на СЕС. С оглед необходимостта да се изследват фактите и обстоятелствата, релевантни за настъпване на процесните данъчни събития по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, първоинстанционният съд необосновано не е кредитирал кореспондиращите по между си доказателства, относими към спорните фактури. В своята съвкупност те изясняват механизма на процесните доставки, включително установяват предаването на резултата от извършените услуги и транслирането на правото на разпореждане със стоките като собственик от издателите на фактурите на получателя, както и извършените плащания между тях. Само по себе си обстоятелството, че част от съпътстващите доставките документи не са подписани от законния представител на Табат ЕООД е без значение по аргумент от чл. 301 ТЗ, а и не е установено твърдението на ревизиращите, че към датата на издаване на фактурите управителят на дружеството- доставчик е починал. В случая, това дружество не само, че не се е противопоставило на извършените от негово име без представителна власт действия по подписването на коментираните документи, но и е включило спорните фактури в своите ДП и СД за съответния данъчен период. Несподелими са мотивите на първоинстанционния съд, че липсата на техническа, материална и кадрова обезпеченост на доставчиците за осъществяването на фактурираните доставки е самостоятелно основание на получателя да се откаже претендираното данъчно предимство. В тълкувателно приложимото поради сходство на фактическия състав Решение по дело C-324/11 СЕС изрично разяснява, че "Директива 2006/112 не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите за извършване на фактурираните услуги работници и издателя на фактурите е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност. " Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с който оспореният РА бъде отменен. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, възлизащи общо на сумата от 15 083,55лв. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение настоящият състав не възприема като прекомерно предвид фактическата и правна сложност на спора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,