Решение № 2081 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9009/2020 г.

Решение № 2081 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9009/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД гр. София, чрез процесуалния представител юрск. Петков, срещу решение № 2989/16.06.2020 г., постановено по адм. дело № 13662/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Наведени са и развити оплаквания за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното решение, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение като неправилно. Не е заявена претенция за присъждане на разноски. Ответникът по делото – директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/, чрез процесуалния представител ст. юрск. Гавраилова, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Не е заявена претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално недопустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на "Напоителни системи" ЕАД срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 375/04.11.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който са установени за плащане дължими такси за водовземане по разрешително за периода 01.01.2016 г. -31.12.2016 г. – главница 900 лева и 237, 02 лв. лихви за забава. Таксата за водовземане е от повърхностен воден обект – язовир "Звиница", в землището на с. Звиница, община Кърджали, цел на водоползването – напояване. АУПДВ е издаден на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ и чл. 194, ал. 2 от ЗВ и § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на от Закона за водите и чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г. и отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г. В мотивите си административният съд е посочил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Изчисленията на дължимите такси са съобразени с констативен протокол № КЖ-030/03.04.2017 г. и декларация по чл. 194б от ЗВ. Приел е, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обоснове незаконосъобразност на оспорения акт, поради това, че констативния протокол от проверката на място е бил известен на дружеството-жалбоподател. Дружеството не е представило доказателства за извършени плащания на таксите по разрешителното за водовземане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за немотивираност на оспорвания акт, тъй като в същия се съдържат подробни и ясни фактически и правни основания за издаването му. Неоснователно е и направеното възражение за нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че със съдържанието на констативния протокол оспорващият е имал възможност да се запознае както в хода на проведеното административно производство, така и в хода на съдебното такова, като въпреки че е имал възможност да организира защитата си и да опровергае констатациите на административния орган, то доказателства в тази насока не са представени. Съгласно чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2016 г. Тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. С оглед на това задължението на касационния жалбоподател е изчислено съобразно закона. По изложените съображения касационният съд намира за неоснователни наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението и след извършена служебна проверка на решението за валидността, допустимостта му и материалната му законосъобразност, настоящата инстанция счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не се присъждат разноски по делото в полза на касатора, нито в полза на ответника, който не е заявил искане в този смисъл. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,