Решение № 4982 от 14.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11981/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. М. И. , гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Я. Косарова от САК против Решение 4630 от 08.11.2024г., постановено по адм. дело 971/2024г. по описа на Административен съд - Хасково. В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд и административният орган неправилно тълкуват и прилагат разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Намира, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска се да бъде отменено обжалваното решение с постановяването на друго, с което да се отмени решението на административния орган. В с.з., касационният жалбоподател се представлява от адв.Петков, който поддържа жалбата и представеното допълнително становище Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт административният съд е отхвърлил жалбата на А. М. И. против Решение N 9577 от 12.09.2024г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Относно съответствието с материалния закон, съдът е приел за правилен извода на административния орган, че молбата е неоснователна, като е преценил изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Намира, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложил е мотиви, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в интервюто. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. Твърдението , че от ответника не били изследвани политическите възгледи и позиция на търсещия закрила и неговия баща са останали недоказани. Такава информация не е споделена от касатора както пред ДАБ, така и пред съда, а и данни за това по делото няма. По същество е счел, че не се установява кандидата да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, а изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Съдът не е констатирал и предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на субсидиарна закрила, при липса на изложени от касатора доводи за реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона. По тези съображения административният съд отхвърлил подадената от А. М. И. жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца. Съдът е направил обоснована преценка, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председателя на ДАБ при МС при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Обсъдени са всички относими обстоятелства, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставките за предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Чужденецът не твърди да се страхува от преследване, да е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в Сирия поради етническата си принадлежност или религиозните си убеждения, не е задържан. Законосъобразни и правилни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗУБ и чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства , като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В тази му част решението е подробно мотивирано като формираните изводи, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в Сирия като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят -, както и с личното му положение. Макар обстановката в страната по произход на молителя да остава сложна, няма данни конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. От проведеното с касатора интервю, не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същия да е рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Съдът се е позовал на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива и е приел, че посочените хипотези от Решението на Съда на ЕС не са налице в случая. От приложената Справка с вх.ЦУ-1852/27.08.2024г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ към МС се установява, че в Сирия е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но то не обхваща цялата територия на тази държава. Всички големи градски зони, вкл.Халеб са разположени в контролирана от правителството зона и остават до голяма степен незасегнати от насилието, обхванало други части на Сирия и макар бунтовници да превземат предградията в ранните етапи на конфликта, те в нито един момент не успяват да напреднат към централните райони. Следователно, от споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на лицето, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни снования да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Правилно, съдът е акцентирал и върху факта, че след настаняването му в [заличен текст] касаторът два пъти самоволно е напуснал Центъра без да посочи конкретни основателни причини за това, и без да направи необходимото, за да е сигурно, че производството му по предоставяне на закрила да продължи, което обстоятелство е показателно за отношението на търсещия закрила към конкретната административна процедура и е индиция за реалните намерения на лицето, а именно да достигне до друга страна членка на ЕС. В тази връзка, с оглед данните, изяснени след завръщането на жалбоподателя в РПЦ че заминал за Германия, за да работи и учи там, може да се предположи, че целта на напускането на Сирия е свързана с причини, които са извън предметния обхват на ЗУБ, което води до извод, че реалната причина поради която търси закрила от ДАБ е по скоро икономическа. Решаващият състав е обсъдил представените справки, анализирал е обстановката в Сирия и е изложил подробни мотиви за това, че по отношение на търсещия закрила липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, които напълно се споделят от настоящия състав поради което не е необходимо да се повтарят, а на осн.чл.221, ал.2 от АПК следва да се извърши препращане към тях. Правилно, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер. По изложените мотиви, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение