Решение № 426 от 16.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал.7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) против Решение 6152/28.10.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм.д. 10168/2020 г., с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА) Р-22221219003629-091-001/06.03.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, поправен с РАПРА П-22221220041940-003-001/11.03.2020 г., в потвърдената му част с Решение 1318/26.08.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София, преписката е върната на компетентния орган и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 6 650 лв. За съвместно разглеждане е приета и частната жалба на директора на Дирекция ОДОП София против Определение 10269/21.12.2021 г. на АССГ по същото дело. В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Заявява се искане за присъждане на разноски, посочени в списъка по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по касационната жалба ЛАД ИНВЕСТ СТРОЙ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес] не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна. Основателен е доводът на касатора за наличието на отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК съществени процесуални нарушения. За да прогласи нищожността на РА, първостепенният съд е приел, че Заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) не е валидно подписана с квалифициран електронен подпис (КЕП) от органа по приходите, посочен като неин издател; Ревизионният доклад (РД) и РА не са валидно подписани с КЕП от органите по приходите, посочени като техни издатели. Посочил е, че е в тежест на ответника по делото да представи доказателства за валидността на КЕП, но от представените такива се установява, че е извършена проверка на два от подписите, а за другите не е представено удостоверение от БОРИКА АД. Този извод на съда е неправилен, поради следното: На л. 143 от делото се намира постъпило в АССГ писмо, заведено с вх. 11615/02.04.2021 г. от БОРИКА АД, с което е удостоверен срокът на валидност на КЕП на С. Костадинова, началник сектор, възложила ревизията; на Д. Терзиева, главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и на Я. Кръцева, главен инспектор по приходите, ревизиращ орган. В писмото е посочено, че се представя в изпълнение на определение на съда. Същото е докладвано в проведеното открито съдебно заседание на 17.05.2021 г., но не е прието като доказателство по делото, нито в това заседание, нито в следващото, нито е обсъдено в мотивите на оспореното решение. По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд с указания за разглеждане на спора по същество и преценка относно материалната законосъобразност на оспорения РА. На основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът ще следва да се произнесе и по искането за разноски на ответника в настоящото касационно производство. Частната жалба е допустима и неоснователна. Правилно е приел АССГ, че искането за разноски от страна на жалбоподателя е своевременно заявено с молба от 14.05.2021 г., в която е инкорпориран списък на разноските. Правилна е и преценката му, че не са налице предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение с оглед предоставената по делото адвокатска защита и сложността на делото от фактическа и правна страна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо и второ във вр. с чл. 236 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение