Решение № 166 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 65/2012 г.

Решение № 166 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 65/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от И. А. И. и И. А. М., чрез пълномощника им адвокат Н. И., против решение от 25.05.2011 г., постановено по гр. д. № 4959 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 3.08.2009 г. по гр. д. № 2811/2008 г. на Софийски районен съд, 66 състав за допускане на съдебна делба на земеделски земи между П. С. Д., С. П. Д., Й. П. Д., П. К. М., Л. Г. М. и С. Г. М. и за отхвърляне на иска за делба по отношение на И. А. И. и И. А. М., както и за отхвърляне на иска за делба на УПИ * от кв. * по плана на [населено място], [жк] заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда. В касационната жалба са наведени твърдения, които по същество се свеждат до доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и допускане на делба и по отношение на всички имоти с участието на касаторите, като се присъдят и направените разноски. Ответниците по касационната жалба П. К. М., С. Г. М. и Л. Г. М. оспорват същата, като П. К. М. претендира възстановяване на направените разноски. Ответниците по касационната жалба С. П. Д., Й. П. Д. и П. С. Д. не са изразили становище в настоящото производство. С определение № 127 от 21.02.2012 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите: "дали експертно заключение, че завещанието вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, установява автентичността на документа" и "има ли действие съгласно чл. 19, ал. 1 ЗН и чл. 90а ЗН универсално завещание, произвело действие преди реалното възстановяване на земеделски земи". Поставените въпроси са относими към изхода на спора, като Софийски градски съд е приел, че страните са наследници на М. М. П., Г. С. М. и Н. К. Д. и правото на собственост върху земеделските земи е възстановено на наследниците на М. М. П. с две решения и скици към тях от 1999 г. на ПК-Нови Искър, а урегулирания поземлен имот е придобит от С. М. М. и Г. С. С. при права съответно * ид. ч. и * ид. ч. По повод представените по делото завещания, чиято автентичност е оспорена, е прието, че графологичните експертизи /че завещанието от 3.04.1991 г. е подписано от С. М. М. и вероятно ръкописния му текст е написан от него/ установяват, че завещанието на С. М. М. от 19.01.1995 г. и на С. М. М. от 3.04.1991 г. са автентични, а това на С. М. М. от 10.03.1995 г. не е автентично. При отчитане универсалните завещателни разпореждания е направен извод, че правоприемници на С. М. по завещанието от 19.01.1995 г. са Н. Д. и П. Д., а на С. М. по завещанието от 3.04.1991 г. - Г. С. М.. С оглед универсалния характер на завещанията за неоснователен е счетен довода на И. И. и И. М., че същите нямат действие по отношение на земеделските земи, тъй като към момента на откриване на наследствата имотите не са били възстановени. По въпроса "дали експертно заключение, че завещанието вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, установява автентичността на документа": С решения № 202 от 24.07.2001 г. по гр. д. № 583/2000 г., ВКС, I г. о., № 493 от 9.07.2003 г. по гр. д. № 106/2003 г., ВКС, I г. о. и № 92 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 120/2011 г. на Окръжен съд-Сливен е прието, че експертиза, която установява само вероятност завещанието да е написано изцяло и подписано от лицето, посочено като негов автор, не доказва автентичността на завещателното разпореждане и тази практика следва да се приеме за правилна по следните съображения: съгласно чл. 127, ал. 1, изр. първо във връзка с 154, ал. 3 ГПК - отм. /сега чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 193, ал. 3 от действащия ГПК/ тежестта на доказване автентичността на завещание е на страната, която се ползва от завещателното разпореждане.