Решение № 10107 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на С. И. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Димитров, против решение № 704 от 27.03.2026 г., постановено по адм. дело № 620/2025 г. по описа на Административен съд – Кюстендил (АС-Кюстендил), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 977 от 04.12.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), с която на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "началник на отдел“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, към главна дирекция „Автомобилна инспекция“ в ИААА. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че са били налице предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Релевира се твърдение, че от събраните по делото доказателства ставало ясно, че жалбоподателят К. бил служител на ИААА около 15 години. Счита се, че решаващият съд не е анализирал в цялост поредицата от заповеди, след подписване на декларацията по чл. 111, ал. 2 от ЗДСл /отм./ за постъпване на държавна служба за първи път. Сочат се пропуски в дейността на съда при прилагането на принципите на съразмерност по чл. 6 от АПК, на служебно начало по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК и други. По наведените съображения се иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което оспорената заповед да се отмени. Претендират се разноски за настоящата инстанция. Ответникът изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез процесуалния си представител юрк. Велева в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съставът на АС - Кюстендил е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма на специалния закон, а именно чл. 108 от ЗДСл, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с целта на закона. Обосновал е и материална законосъобразност на оспорената заповед при наличието на двете кумулативно изискуеми предпоставки за прилагане на чл. 12, ал. 1 ЗДСл – назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и неговото освобождаване в рамките на едногодишния срок за изпитване. Като взел предвид, че жалбоподателят е бил назначен за първи път на държавна служба със Заповед № 14 от 13.01.2025 г., на изпълнителния директор на ИААА, считано от 13.01.2025 г., и служебното му правоотношение е прекратено с процесната Заповед № 977 от 04.12.2025 г., преди изтичането на едногодишния срок за изпитване, съдът приел, че посочената правна норма е правилно приложена. Посочил, че едногодишният срок за изпитване по чл. 12, ал. 1 ЗДСл е предвиден изцяло в полза на органа по назначаването и при прекратяването на служебното правоотношение в този срок за органа не съществува задължение за мотивиране на взетото решение, поради и което е приел за неотносими към спора приложения формуляр от 01.07.2025 г. за оценка на работата на жалбоподателя, както и доводите на жалбоподателя за противоречие на оценката с предложението на и.д. главен директор на Главна дирекция „Автомобилна администрация“ от 04.12.2025 г. Обсъдил също позоваването от жалбоподателя на предходна дейност, заемана от него по трудово правоотношение, но отхвърлил същото като неоснователно по мотиви, че трудовото и служебното правоотношение не са равнозначни, между тях не е налице правоприемство, подчинени са на различен правен режим и уредбата по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл не съдържа правнорелевантна връзка между двете правоотношения. Въз основа на тези мотиви, първоинстанционният съд приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на изискванията за форма по чл. 108 ал. 1 ЗДСл, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с целта на закона. Съобразен с разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл е изводът на съда, че тази разпоредба дава право на работодателя при назначаване за първи път на държавна служба, в рамките на едногодишен срок, да прекрати служебното правоотношение без съобразяване изискванията на чл. 103 от ЗДСл и без необходимост от излагане на допълнителни мотиви, включително досежно изпълнението на задълженията от страна на служителя. Правилен е изводът на съда, че са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение - служителят е назначен за първи път на държавна служба със заповед от 13.01.2025 г. и е освободен в рамките на едногодишния срок за изпитване с процесната заповед от 04.12.2025 г. Целта на закона е в срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл да се даде възможност за преценка на органа по назначаването, относно наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя и характера и изискванията на заеманата длъжност, която преценка на органа е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, което обосновава и липсата на изискване за мотивираност. Правилно от страна на първоинстанционния съд е прието още, че двете преназначения по заповеди № 724 от 29.05.2025 г. и № 801 от 21.07.2025 г., отразяващи промени в служебното правоотношение, не оказват влияние върху едногодишния срок по арг. от чл. 12, ал. 1, изр. второ от ЗДСл., като неспазването на изискването по чл. 15, ал. 3 ЗДСл. за преназначаване на друга длъжност по чл. 82 от същия закон, само ако е изтекъл срокът на изпитване, не се отразява на законосъобразността на оспорената в това производство заповед, като и не е основание да се приеме, че срокът за изпитване е бил изтекъл, при положение, че от доказателствата е видно, че не е изтекъл. В своята практика Върховният административен съд безпротиворечиво приема, че заповед, издадена на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, не подлежи на изрично мотивиране във връзка с причините за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като тази заповед се издава в условията на оперативна самостоятелност. Това право на органа по назначаването е установено с цел да се осигури най - ефективното функциониране на администрацията. Ето защо са неоснователни възраженията в касационната жалба за неправилност на оспореното решение, по причина, че съдът не е анализирал в цялост поредицата от заповеди, след подписване на декларацията по чл. 111, ал. 2 от ЗДСл /отм./, и е допуснал пропуски при прилагането на принципа на служебното начало по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК. Що се отнася до релевираните в касационната жалба твърдения, че касаторът е бил служител на ИААА около 15 години по трудово правоотношение и че от страна на съда не било отчетено обстоятелството, че към момента на прекратяване на правоотношението е бил председател на секция към Областен отдел на КТ „Подкрепа“, тези обстоятелства са ирелевантни в настоящото производство, доколкото нямат отношение към предпоставките за прилагане на приложимата норма. Законът за държавния служител е специален и по нов начин урежда условията и реда за възникване и прекратяване на служебното правоотношение с държавните служители, като по отношение на държавните служители в ЗДСл. липсва правна норма, препращаща към уредбата на КТ, респ. въвеждаща забрана за уволнение на синдикални дейци. С оглед на изложеното, правилен и в съответствие със закона е решаващият извод на съда, че служебното правоотношение е прекратено при наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл., съответно оспорената заповед е законосъобразна. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Искането на ответника по касация като основателно в тази връзка следва да бъде уважено съгласно чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и в минималния размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,