Решение № 11949 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14662/2018 г.

Решение № 11949 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14662/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Е. Пластикс" ЕООД, подадена чрез управителя на дружеството – А. Недев, и приподписана от процесуалния представител на дружеството – адв. И. Георгиева, против решение № 5495 от 27.09.2018 г., постановено по адм. д. № 9837/2017 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение № 63/21.04.2017 г. на Председателя на Патентно ведомство /ПВ/ за заличаване регистрацията на промишлен дизайн № 6 от рег. 6723 "Каса за хранителни продукти, плодове и зеленчуци" с притежател "Е. Пластик" ЕООД. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства, изградил е правните си изводи въз основа преценката на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, без да анализира останалите доказателства, да съобрази твърденията на страните. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на Патентно ведомство. Ответникът по касационната жалба – председателят на Патентното ведомство на Република България, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Акумпласт" АД, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли съда да потвърди решението на АССГ. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и като съобрази събраните по делото доказателства, намира подадената жалба за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна. За да постанови решението си АССГ е приел за установено от фактическа страна следното: Административното производство в Патентното ведомство е образувано по искане вх. № 1326254/28.04.2016 г. от "Акумпласт" АД на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 от Закона за промишления дизайн/ ЗПД/, за заличаване регистрацията на дизайн № 6 от рег. № 6723 "Каса за хранителни продукти, плодове и зеленчуци", с притежател "Е. Пластик" ЕООД, в което се твърди, че този промишлен дизайн е регистриран в противоречие с чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 12 и чл. 13 ЗПД, тъй като към датата на подаване на заявката за регистрация – 11.12.2006 г., не е бил нов и оригинален. Копие от искането на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПД е връчено на "Е. Пластик" ООД -гр. Пловдив - притежател на атакувания промишлен дизайн, на 13.05.2016 г., за възражение, който с молба вх. № 1331819/16.08.2016 г. е поискал предоставяне на допълнителен 3-месечен срок за отговор. С уведомление изх. № СПО 8797/2 от 25.08.2016 г. на притежателят на атакувания дизайн е предоставен срок за отговор до 19.11.2016 г. Със становище вх. № 1336551/18.11.2016 г. "Е. Пластик" ЕООД е оспорило искането като неоснователно. На основание чл. 45, ал. 5 ЗПД копие от възражението е изпратено за становище на молителите, които със становище вх. № 1339310/9.01.2017 г. са го оспорили. Копия от писмо вх. № 1339310/9.01.2017 г. и представените с него доказателства са връчени на ПИС на "Е. Пластик" ЕООД за становище в едномесечен срок от датата на получаване на уведомлението, което е станало на 13.01.2017 г. Становище от "Е. Пластик" ЕООД е представено в ПВ по електронна поща на 17.02.2017 г. На основание заповед № 77/22.02.2017 г. на председателя на Патентното ведомство състав на отдел "Спорове" е разгледал постъпилото искане за заличаване на регистрацията на процесния промишлен дизайн № 6 от рег. № 6723, като е дал становище, че искането е основателно. С решение № 63 от 21.04.2017 г., на основание чл. 45, ал. 3 и ал. 7 ЗПД, председателят на Патентното ведомство е заличил регистрацията на промишлен дизайн № 6 от рег. № 6723 "КАСА", с притежател "Е. Пластик" ЕООД. В мотивите на решението се посочва, че искането с основание чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗПД е основателно, поради това, че атакуваният дизайн не е нов, защото преди датата на подаване на заявката за регистрацията му на 11.12.2006 г. са били известни три идентични дизайна на каси, станали общодостъпни чрез използване, съответно от Е. Пловдив, "Формопласт" АД Кърджали и Ipoma София. Решението е съобщено на жалбоподателя на 28.04.2017 г., а жалбата срещу него е подадена на 27.07.2017. За изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза за промишлен дизайн, като същото не е оспорено от касатора и е кредитирано като обективно, компетентно и безпристрастно от съда. По делото са представени във вид на заверен от Национална библиотека "Св. св. К. и М. " копия, извлечения от списания "Хранително-вкусова промишленост", бр. 9 и бр. 10/1998 г., бр. № 6/1999 г., бр. № 2-3/2000 г. и списание "ХИ§Т" бр. 7/18. 09-25.10.2002 г. в които са публикувани рекламни материали относно произвеждани от Е. Пловдив, "Формопласт" АД Кърджали и Ipoma София каси с дизайн, очевидно идентичен с процесния. Представени са и изображения на каси, върху които с релефен надпис е отбелязано съответно, че първата каса е произведена във "Формопласт" АД Кърджали, а с два кръгли графични елемента с централно разположена стрелка, съгласно обичайната практика, е посочено, че касата е изработена през декември 2004 г.; като другото изображение е на каса, върху която по същия начин е отбелязано, че е произведена от Ipoma София през март 2004 г. Представено е и нотариално заверено извлечение от интернет сайт на Wayback Machine, съдържащ архив на публикация от 9.08.2002 г. относно каса с процесния дизайн и от дата 2.06.2002 г. по повод публикация за Производствена база. При така установените факти АССГ е приел от правна страна, че решението на Председателя на Патентно ведомство е издадено от компетентен орган, като е спазено изискването за форма при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Според съда процесният дизайн няма качествата новост и оригиналност, защото са налице по-рано станали публично достъпни идентични дизайни. Като се е позовал на доказателствата по делото и на заключението на вещото лице съдът е стигнал до извод, че процесните дизайни не притежават качеството "новост", което обстоятелство изисква заличаването им предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПД. Така постановеното решение е правилно. Спорният по делото въпрос е дали процесният промишлен дизайн № 6 от рег № 6723 отговаря на изискването за новост и оригиналност по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗПД. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗПД промишлен дизайн, наричан по-нататък "дизайн", е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Продукт по смисъла на ал. 1 е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми. Според чл. 11, ал. 1, ЗПД регистрира се дизайн, който е нов и оригинален. Съгласно разпоредбата на чл. 12 ЗПД дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света. Дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи. По силата на чл. 13 от закона дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета. При преценка на оригиналността се взема предвид степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна. Според чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗПД регистрацията се заличава по искане на всяко лице, когато дизайнът е регистриран в противоречие с чл. 3 или чл. 11, ал. 1. Анализът на цитираните разпоредби води до следните изводи: На първо място искане за заличаване на дизайн на осн. чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПД може да бъде подадено от всяко лице, без да е необходимо да доказва правен интерес, тъй като правният интерес е презумиран от законодателя и следователно не е необходимо да бъде доказван от заявителя. В същия смисъл е и решение № 6461/31.05.2016 г. на ВАС по адм. дело № 8779/2015 г. На следващо място, за да бъде заличен един дизайн при условията на чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗПД достатъчно е той да не отговаря на едно от изискванията на чл. 11, ал. 1, т. е. да не е нов или да не е оригинален. При заличаване на дизайн в цитираната по-горе хипотеза предпоставките са алтернативни, а не кумулативни. Липсата на едно от изискванията на закона не налага обсъждането на второто, а задължава административния орган да заличи въпросния дизайн. Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено от касатора, процесният дизайн № 6 от с рег № 6723 няма качеството новост, защото има по-рано станали публично достъпни идентични дизайни, преди датата на подаване на заявката, това са дизайните № 1, 2 и 3 на Е. Пловдив, "Формопласт" АД Кърджали и Ipoma София. Горните констатациите на вещото лице не са оспорени, нито са опровергани от касатора, чрез представянето на други доказателства. От представените в съдебното производство доказателства - рекламни материали в списание "Хранително вкусова промишленост" и списание "ХИ§Т" може да се да се направи извод, че към 1998 г. -2002 г. Е. Пловдив, "Формопласт" АД Кърджали и Ipoma София. са произвеждали и предлагали на пазара каси, идентични с регистрирания дизайн. В горния смисъл са и данните от интернет сайта на Wayback Machine. Съгласно Уикипедия, https: //bg. wikipedia. org/wiki/InternetArchive, Internet Archive (IA - "Интернет архив") е организация с нетърговска цел, посветена на поддръжката на архив (Wayback Machine от уебстраници и мултимедийни ресурси. Архивът обезпечава дългосрочно архивиране. Включва архивирани копия на уеб страници взимани през определен период от време, софтуер, филми, книги и аудио записи (вкючително записи на концерти от музиканти, които позволяват такива. За да се подсигури стабилността и устойчивостта на архива, пълно копие се пази и в Александрийската библиотека. От 2007 г. архивът придобива статуса на библиотека. С оглед на така установените факти, правилно АССГ е приел, че противопоставими изделия – каси за хранителни продукти, идентични на регистрирания дизайн, са били общо достъпни преди 11.06.2006 г. Правилно съдът е приел за неоснователно и възражението на касатора, че информацията от интернет страницата е манипулирана. Няма данни за външна намеса, а от друга страна по делото е представено нотариално заверено копие страницата от този сайт, която е релевантна за настоящия спор. След като е преценил всички доказателства по делото и обсъдил всички доводи и възражения на "Е. Пластик" ЕООД, които се преповтарят и в касационната жалба, АССГ е стигнал до правилния извод, че процесният дизайн не притежава качеството "новост". При това положение не е необходимо да се обсъжда дали дизайнът притежава качеството "оригиналност". Както бе посочено и по-горе липсата на едно от двете качества е основание за заличаване на дизайна. Предвид изложените съображение решението на АССГ се явява валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по делото - председателя на Патентното ведомство, се явява основателна, с оглед на което следва да бъде уважена. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на Патентно ведомство съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Основателна е и претенцията на втория ответник по касационната жалба - "Акумпласт" АД за присъждане на съдебни разноски. Предвид фактическата и правна сложност на делото неоснователно е възражението на адв. Георгиева за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение, с оглед на което същото не следва да се уважи и касатора следва да заплати на ответника пълния размер на направените съдебни разноски – сумата от 1500 лева – платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение