Решение № 5772 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2599/2014 г.

Решение № 5772 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2599/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "АРМС" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Ася Валериева Петрова, срещу решение № 16992 от 17.12.2013 г., постановено по адм. дело № 10015 по описа за 2013 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение № 658 от 06.06.2013 г., постановено по преписка № КЗК-206/2013 г. на Комисия за защита на конкуренцията в частта, с която на "АРМС" ЕООД, гр. София, за извършено нарушение на чл. 47, ал. 4 и 5 от ЗЗК е наложена имуществена санкция за размера над 3390 лева (три хиляди триста и деветдесет лева), до пълния определен от КЗК размер на санкцията от 4520 (четири хиляди петстотин и двадесет) лева и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 658 от 06.06.2013 г., постановено по преписка № КЗК-206/2013 г. на Комисия за защита на конкуренцията в останалата й част. Касаторът твърди, че съдебното решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение на тричленния състав и вместо него постановено друго по съществото на спора. Претендират се и направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение. Ответникът - "АРМС - БГ" ООД, гр. София, не представя становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е решение № 16992 от 17.12.2013 г., постановено по адм. дело № 10015 по описа за 2013 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение № 658 от 06.06.2013 г., постановено по преписка № КЗК-206/2013 г. на Комисия за защита на конкуренцията в частта, с която на "АРМС" ЕООД, гр. София, за извършено нарушение на чл. 47, ал. 4 и 5 от ЗЗК е наложена имуществена санкция за размера над 3390 лева (три хиляди триста и деветдесет лева), до пълния определен от КЗК размер на санкцията от 4520 (четири хиляди петстотин и двадесет) лева и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 658 от 06.06.2013 г., постановено по преписка № КЗК-206/2013 г. на Комисия за защита на конкуренцията в останалата й част. Тричленният състав на Върховният административен съд е разгледал жалбата на дружеството срещу решение № 658 от 06.06.2013 г., постановено по преписка № КЗК-206/2013 г. на Комисия за защита на конкуренцията, в частта, с която, за нарушение за нарушение на чл. 47, ал. 4 и 5 от ЗЗК, на основание чл. 60, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 4520 лева, представляваща 1 % от общия оборот на дружеството за финансовата 2012 г. След като е обсъдил фактическата обстановка, доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът е приел жалбата за частично основателна и е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. За да достигне до крайния си извод, съдът е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че с действията си - неоказване на съдействие на Комисията за защита на конкуренцията за събиране на доказателства по образувано производство за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29 и чл. 35 от ЗЗК, жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 47, ал. 4 и 5 от от ЗЗК, поради което и законосъобразно Комисията му е наложила по реда на чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК имуществена санкция. Тричленният състав е приел, че не е налице твърдяното нарушение на материалния закон, като същевременно е посочил, че размерът на санкцията е определен неправилно, а именно необосновано завишен. Посочено е, че съобразявайки размера на санкцията в съответствие с т. 20 от приетата от КЗК Методика за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията (Приета с Решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, изм. и доп. с решение № 1024/06.10.2009 г. и решение № 330/17.03.2011 г.) при определяне размера на конкретната имуществена санкция за извършеното нарушение на чл. 100, ал. 2 от ЗЗК, и характера, значението и необходимостта на изисканата информация за проучването целите на закона биха могли да бъдат постигнати и с налагането на по-нисък от максималния предвиден в закона размер на имуществената санкция, а имено, че размерът следва да бъде определен при 0.75% от общия оборот на търговеца, който възлиза на 452 000 лв., т. е. че санкция в размер, възлизащ на 3390 лева в конкретния случай би била справедлива и обоснована, така че от една страна да има превантивен и възпиращ ефект за нарушителя, а от друга да не осуетява възможностите му да осъществява дейността си. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Следва да се отбележи, че за да може КЗК да разгледа възникналия спор по образуваната пред нея преписка за установяване на евентуално извършени нарушение по чл. 29 и чл. 35 от ЗЗК, следва да има на разположение необходимата и релевантна информация и свързаните с нея доказателства. Само при напълно изяснена фактическа обстановка тя може да се произнесе и да достигне до съответните правни изводи. Затова и законодателят е предвидил, че съгласно чл. 46 от ЗЗК, "всички физически и юридически лица, включително предприятия, сдружения на предприятия, държавни органи и органи на местното самоуправление, неправителствени организации и Националният статистически институт, са длъжни да оказват съдействие на комисията при изпълнение на правомощията й по този закон, както и по Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/2004". Разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ЗЗК регламентира, че информацията, която се предоставя от лицата в хода на производството, трябва да е пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща, както и да бъде предоставена в определения от комисията срок - чл. 47, ал. 4 от ЗЗК. В конкретния случай с оглед посочените правни норми и установеното, във връзка с представените по преписката доказателства, че дружеството не е предоставило отговор на въпросите, свързани с дейността му и които отговори са от значение за правилното и законосъобразно установяване или не на нарушение на забраните, съдържащи се в ЗЗК, правилно тричленният състав е направил извод, че е налице нарушение на чл. 47, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗК. При това нарушение от своя страна правилно е наложена по реда на чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК имуществена санкция. Съобразено със закона е и решението на тричленния състав в частта за размера на имуществената санкция. Съгласно чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК, "Комисията налага имуществена санкция в размер до едно на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за несвоевременно предоставяне или предоставяне на непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация в нарушение на задълженията по чл. 47, ал. 4 и 5". Правилно размерът на санкцията с оглед липсата на смекчаващи, наличието на едно отегчаващо обстоятелство, както и като е взет предвид превантивният и възспиращ ефект на санкцията, същата е намалена от съда, като вместо да се определи при 1 %, е определена при 0,75 % от общия оборот на дружеството. Предвид изложеното, следва да се приеме, че изводите на тричленния състав на съда са правилни и решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат, такива следва да бъдат присъдени, като своевременно поискани, на ответника - Комисията за защита на конкуренцията. Касаторът ще следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 300 лв. на ответната страна, определен на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия