Решение № 3940 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16683/2009 г.

Решение № 3940 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16683/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Илия Стойчев Петков от гр. София подадена срещу решение № 14313/26.11.2009 г. постановено по адм. дело № 6287/2009 г. по описа на ВАС, III отделение. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховият административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 250 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК, образувано по жалба на Илия Стойчев Петков, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № К-1081/05.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. С обжалваната административна заповед на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор Илия Стойчев Петков, заместник-началник на отдел в МВР /бивша Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция/, категория "В", при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед обсъждайки основанията за отмяна, поддържани от оспорващия и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда, е установено, че съгласно справката за осигурителен стаж /изготвена от Национална служба "Полиция"/ жалбоподателят има общ осигурителен стаж от 29 години и 8 месеца, от което служебен стаж в МВР на длъжности за държавен служител от 24 години и пет месеца. Тази справка за осигурителния стаж не е оспорена от държавния служител и законосъобразно съдът е приел, че служителят е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО и може да бъде прекратено служебното му правоотношение на държавен служител по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР без оглед на физическата възраст на служителя и без изрично негово съгласие. Законосъобразно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена законосъобразно от административния орган /при условията на оперативна самостоятелност/, който не прави преценка на професионалните качества на кадрите, а проверява дали са налице условията и предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма -в случая на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР във вр. с чл. 69, ал. 2 КСО. Правният извод на съда, че основният довод в жалбата за отмяна на заповедта - че служебното правоотношение на служителя е прекратено от длъжност, която не е заемал, е неоснователен, е законосъобразен и обоснован, като са изложени съображения, които се споделят от настоящата инстанция. От приложения акт за сдаване на длъжност, съставен на 30.03.2009 г., е видно, че държавният служител е сдал длъжността, която е заемал - заместник-началник на отдел в МВР, главен инспектор, категория "В", която длъжност е посочена в обжалваната административна заповед. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният административен съд, петчленен състав,