Решение № 15578 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6896/2011 г.

Решение № 15578 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6896/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Мария Стоянова Гарабедян, срещу решение № 582 от 12.04.2011 г., постановено по административно дело № 204/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е: 1) отменена заповед № ВД-И-02-1043 от 22.11.2010 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, жалбата срещу която по административен ред е отхвърлена с решение № РД01-05 от 11.01.2011 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Пловдив; 2) разпоредено е връщане на административната преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив за произнасяне по молба-декларация с вх. № ВД-И-02-1043 от 07.10.2009 г. при съобразяване с указанията по приложението на закон, дадени в мотивната част на съдебното решение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт, признаване законосъобразността на процесната заповед и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Анастас Петров Чапаров от гр. Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, чието отхвърляне предлага, и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касаторовият процесуален представител пороци. Решението на Пловдивския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № ВД-И-02-1043/22.11.2010 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, с която на основание чл. 28, ал. 3 от ППЗИХУ (Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания) на Анастас Петров Чапаров е отказана добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги, с мотив на административния орган, че Чапаров е ползвал правото на друго правно основание - Наредба № Н-8 от 31.05.2007 г. на Министерство на отбраната. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е постановена при нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона - отменителни основния по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК, защото изводът на административния орган, че Чапаров няма право на социална интеграция, не е съобразен със закона. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесната заповед. По делото е установено, че Чапаров е бивш военнослужещ, което качество му е дало възможност да ползва базата на ВМА БДПЛР Поморие, при определено по-благоприятни финансови условия от тези отнасящи се към т. нар. "външни лица". По никакъв начин обаче не е отпаднало задължението му да доплати разходите за конкретния брой леглодни. Този факт следва да се разглежда във връзка с приложното поле на чл. 28, ал. 2 от ППЗИХУ, който въвежда критерия за заплащане на действително направения разход съгласно представените документи. Задължението за доплащане при условията на Наредба № Н-8 от 31.05.2007 г. за определяне реда за ползване и заплащане на медицинските дейности в болничните бази по балнеология, рехабилитация и профилактика в състава на Военномедицинска академия, не води до извод, че Анастас Чапаров е получил добавката на друго правно основание. Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност (Чапаров е със 100 % загубена работоспособност) или вида и степента на увреждането. Извършено е балнолечение, за което е платена определена цена, както за конкретния брой леглодни, така и за храната, консумирана по време на престоя. Получените отстъпки от Чапаров, независимо дали са в качеството му на бивш служител на Министерството на отбраната, не попадат в хипотезата на чл. 28, ал. 3 от ППЗИХУ. Не е налице ползване на добавката на друго основание и същата следва да бъде изплатена по представените разходооправдателни документи за извършеното балнолечение и рехабилитационни услуги. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Пловдивския административен съд за незаконосъобразност на процесната заповед, която страда от пороците по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора не следва да бъде уважавана и акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,