Решение № 2662 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7652/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие (ОДДФЗ) - Ямбол, чрез процесуален представител, срещу решение 95/23.06.2023 г. по адм.дело 68/2023 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменено по жалба на "Зелена Странджа" ЕООД, гр. Ямбол, уведомително писмо с изх. 01 -283 -2600/59 от 20.02.2023 г., издадено от директора на ОДДФЗ - Ямбол и е върната административната преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане със задължителни указания. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска то да бъде отменено и жалбата срещу уведомително писмо - отхвърлена. Претендира направените съдебно деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Алтернативно прави възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Зелена Странджа ЕООД със седалище в общ. Стралджа, обл. Ямбол, чрез процесуален представител в писмен отговор иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С оспореното уведомително писмо не е оторизирана субсидия по подаденото от Зелена Странджа ЕООД заявление за подпомагане за 2021 година нито една от заявените дейности по Мярка 14 по две подмярки: по 14.1 "Хуманно отношение към животните" в сектор ЕПЖ и по 14.2 "Хуманно отношение към животните" в сектор ДПЖ. В акта е посочено, че при извършената проверка е установено, че животновъдния обект, находящ се в землището на с. Александрово, общ. Стралджа, обл. Ямбол се отглеждат 338 броя дребни преживни животни (ДПЖ) в това число 324 овце и кози майки и 14 броя разплодници, което не съответства на капацитета на животновъдния обект, съгласно издаденото Удостоверение за регистрация 320 броя овце-майки и кози-майки и техните приплоди, поради което са нарушени разпоредбите на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 Хуманно отношение на животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 20142020 г. Административният орган е посочил, че е налице основанието на чл.28, ал.1, т.4 от същата Наредба за отказ от изплащане на финансова помощ за тази дейност. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но са налице отменителните основания на чл.146, т.3, 4 и 5 АПК. Според АС административният орган, издал оспорения акт не е изследвал всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което е нарушил чл. 35 АПК, което е довело до нарушение на чл. 6 АПК принципа на съразмерност, липсват и мотиви относно материалноправните предпоставки за отказа на финансовото подпомагане. Отделно от това съдът е установил, че липсва твърдяното нарушение от административния орган на ветиринарно - медицинските изисквания за отглеждане на животни, свързано със съотношението на площта на животновъдния обект и броя отглеждани животни, като се е позовал на заключението на приетата по делото съдебно - ветиринарна експертиза. Решението е правилно. Член 28, ал. 1, т. 4 от Наредба сочи, че изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделския стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. Изискванията за хуманно отношение към животните са посочени в чл.4 от Наредба 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 Хуманно отношение на животните в чл.4, ал.2 и ал.3 от същата Наредба и същите са свързани със съотношението подова площ - брой животни, като се вземе предвид и вида на животните и възрастта им и дружеството разполага с изискуемата от Наредбата площ за отглеждането им. Както правилно е установил съдът надвишаването на броя на констатираните животни над капацитета би могло да е друго нарушение, представляващо основание за отказ с други, неизследвани материално правни предпоставки, но не и посоченото по чл.28, ал.1, т.4 от Наредбата. Освен това предвид незначително превишаване на капацитета по удостоверението от БАБХ и възможността на органа да откаже изцяло или частично финансиране е следвало да се изложат мотиви за избраната хипотеза, която да е съразмерна на тежестта на нарушението, каквато не е настоящата хипотеза. Правилно и законосъобразно АС е приел, че липсват мотиви в процесното уведомително писмо, които да обосноват необходимостта от налагане на най-тежкото санкция, а именно пълно неплащане по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014-2020 г. Няма данни при налагането на санкцията да са съобразени степента, тежестта, продължителността и системността на нарушенията на изискванията на наредбата, като тази липса правилно е квалифицирана като съществено нарушение на изискванията към съдържание на административния акт. В съответствие със съображения 19, 27, и 30 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, административния орган е трябвало да съобрази, че при отказ и оттегляне на подпомагане на развитието на селските райони винаги трябва да бъдат отчетени принципите на възпиращия ефект и пропроционалността. Отказите и оттеглянето на подкрепа следва да бъдат степенувани въз основа на тежестта, степента, продължителността и системността на установеното неспазване. В случая, от административната преписка не се установява по никакъв начин, че е приложена разпоредбата на чл. 31 от цитирания регламент, за да бъде отказано сто процента от заявеното подпомагане, независимо, че дори необоснованите констатации на административния орган показват несъществено несъответствие. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие на (л.14), претендираната от ответника сума е в размер на 700 лв., представляваща изплатен хонорар за един адвокат. Предвид фактическата и правна сложност на делото настоящият съдебен състав намира направеното възражение за прекомерност за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение