Решение № 9007 от 17.10.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби на Инко ООД, чрез адв. Д. Балкански, против решение 7257 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело 3077/2019 г. по описа на Административен съд София град (АССГ) и против решение 5961 от 21.10.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 7257 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело 3077/2019 г. по описа на АССГ. В жалбата срещу решение 7257 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело 3077/2019 г. по описа на АССГ, касаторът поддържа твърдението, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че съдът не е осъществил самостоятелна преценка на събраните доказателства. Твърди, че съдът неправилно е правил преценка за реалност на доставки без в РА да бъдат изложени подобни твърдения и не е разгледал въпроса за документална обоснованост на разходите, какъвто всъщност е спорът между страните. Сочи, че наличието на документална обоснованост е доказано по безспорен начин. Не е изложил конкретни твърдения по отношение на установените лихви за забава за дължими авансови вноски за 2012 г. в размер на 1023,31 лева. Иска се отмяна на решението на административния съд и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени РА. Претендират се и разноски по делото. В жалбата срещу решение 5961 от 21.10.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 7257 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело 3077/2019 г. по описа на АССГ, касаторът поддържа твърдението, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че очевидната фактическа грешка в решение 7257 от 14.12.2020 г. не само не е отстранена, а е допусната нова фактическа неточност. Твърди, че е допуснато грубо нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в производството по поправка на очевидна фактическа грешка е проведено открито съдебно заседание и са събирани нови доказателства. Посочва, че именно въз основа на тези нови доказателства първоинстанционният съд мотивира решението за поправка на очевидна фактическа грешка като увеличава размера на задълженията на дружеството за 2014г. с размера на задължения за данък, които съдът вече е отменил с необжалваната част на решение 7257 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело 3077/2019 г. по описа на АССГ. Иска се отмяна на решение 5961 от 21.10.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 7257 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело 3077/2019 г. по описа на АССГ. Ответникът директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Дечева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба срещу решение 7257 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело 3077/2019 г. по описа на АССГ. По отношение на жалбата срещу решение 5961 от 21.10.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, изразява становище за основателност. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационните жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Първо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата срещу решение 7257 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело 3077/2019 г. по описа на АССГ е неоснователна, а жалбата срещу решение 5961 от 21.10.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 7257 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело 3077/2019 г. по описа на АССГ е частично основателна. С решение 7257 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело 3077/2019 г. по описа на АССГ, е отхвърлена жалбата на Инко ООД срещу ревизионен акт (РА) Р-22221017008600-091-001 от 10.08.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, изменен в някои части и потвърден с решение 293/15.02.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за установени лихви за забава за дължими авансови вноски за 2012 г. в размер на 1023,31 лева; за установени задължения по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за корпоративен данък за 2013 г. в размер на общо 19 805 лева и за установени задължения по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 70 000 лева. Съдът е приел, че ревизионният акт в тази му част е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-призводствените правила. Съдът е изложил, че липсва спор по фактите по делото. Посочил е, че спорните въпроси са материалноправни и се свеждат до това - правилно ли са определени установените задължения за лихви върху авансовите вноски за данъчен период 2012 г. в размер на 1023,31 лева; правилно ли разходи по фактури издавани от дружествата Теро 2008 ЕООД, Андикс АК ЕООД и Детекс трейд АД за извършени разходи за ремонтни услуги на обща стойност 19805 лева и доставка на търговско оборудване /машина/ на стойност 70 000 лева, не са признати за данъчни цели и са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2013 г. и 2014 г. по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. По отношение на лихви върху авансовите вноски за данъчен период 2012 г. първоинстанционният съд е изложил, че от ревизираното лице не са оспорени констатациите на ревизиращите за невнасяне на тези вноски. Приел е, че същите са правилно изчислени и че в хода на ревизионното и съдебното производство, дружеството не е ангажирало доказателства, от които да се установят различни размери на дължимите авансови вноски и лихви върху тях. По отношение на установените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2013 г. и 2014 г. по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, първоинстанционният съд е изложил, че органите по приходите са приели наличието на данни за приложението на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като по фактури издавани от дружествата Теро 2008 ЕООД, Андикс АК ЕООД и Детекс трейд АД, не са налице действително извършени разходи за ремонтни услуги на обща стойност 19 805 лева и доставка на търговско оборудване /машина/ на стойност 70 000 лева. Съдът е приел, че за да се прецени дали счетоводният разход следва да се признае за данъчни цели, следва преди това да се изследва въпроса налице ли са реално осъществени доставки на услуги и стоки. Съдът е приел, че не е налице индивидуализация на фактурите. Посочил е, че няма нито индивидуализация на предмета на доставките, нито пък е посочено въз основа на какво облигационно отношение са издадени последните. Съдът е достигнал до извода, че разходите са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, тъй като не са налице доказателства, които да установят по безспорен начин, че разходите по процесните фактури, с които е увеличен финансовият резултат на ревизираното лице, са действително извършени и че са свързани с реално осъществени доставки. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в тази му част и жалбата на Инко ООД в тази ѝ част е била отхвърлена. Във връзка с разпореждане от 08.03.2021 г. на председателя на І отделение на ВАС, с което делото е изпратено на АССГ за отстраняване на допусната очевидна неточност в решение 7257 от 14.12.2020 г., постановено по адм.дело 3077/2019 г. по описа на АССГ, е издадено решение 5961 от 21.10.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка. С решение 5961 от 21.10.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 7257 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело 3077/2019 г. по описа на АССГ, диспозитивът на оспореното решение е променен като е отхвърлена жалбата на Инко ООД срещу РА Р-22221017008600-091-001 от 10.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен в някои части и потвърден с решение 293/15.02.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за установени лихви за забава за дължими авансови вноски за 2012 г. в размер на 1023,31 лева; за установени задължения по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за корпоративен данък за 2013 г. в размер на 1980,50 лева - главница и 877,02 лева - лихви за забава, за установени задължения по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 46420,87 лева главница и 15844,01 лева - лихва за забава. На основание чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, ВАС следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон съдът следи служебно. По отношение на жалбата срещу решение 7257 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело 3077/2019 г. по описа на АССГ: Касационната жалба е подадена от страна по делото, която неблагоприятно е засегната от съдебния акт, в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. По отношение на установените лихви за забава за дължими авансови вноски за 2012 г. в размер на 1023,31 лева в касационната жалба не се излагат конкретни доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение. Осъществената от настоящия състав проверка на правилността на обжалваното решение в тази му част сочи, че не са налице заявените касационни основания. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част. По отношение на установените задължения по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за корпоративен данък за 2013 г. в размер на 1980,50 лева главница по фактури на Теро 2008 ЕООД и Андикс АК ЕООД: Неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно е правил преценка за реалност на доставки без в РА да бъдат изложени подобни твърдения и не е разгледал въпроса за документална обоснованост на разходите, какъвто всъщност бил спорът между страните. Първоинстанционният съд е приел, че липсва индивидуализация на предмета на фактурите, както и че не са представени съпътстващи документи, които да свидетелстват за наличие на облигационна връзка между ревизираното лице и доставчиците по фактурите. Посочил е, че не са налице доказателства, че доставките са реално осъществени, поради което и същите се явяват документално необосновани. Решението на административния съд е правилно.Настоящата инстанция намира, че следва да се изложат и допълнителни мотиви в негова подкрепа: Видно от обжалвания ревизионен акт (стр. 3) в хода на ревизията не са представени процесните фактури 52/09.04.2013г. с доставчик Теро 2008 ЕООД с предмет ремонт на стойност 9945 лева и 327/23.04.2013г. с доставчик Андикс АК ЕООД с предмет ремонт на стойност 9860 лева. Тези фактури не са представени и в хода на съдебното обжалване. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че ревизираното лице притежава документи за отчетените счетоводни разходи фактури и че това се потвърждава и от допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Фактури по делото не са представени, а на съдебно-счетоводна експертиза не са зададени въпроси във връзка с доставките на Теро 2008 ЕООД и Андикс АК ЕООД. Вещото лице не е разглеждано счетоводството на дружеството във връзка с посочените фактури и не е давало заключение във връзка с тях. Нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство, дружеството е представило счетоводни справки, извлечения от счетоводни регистри и фактури за 2013г. При липса на представени фактури във връзка с доставките на Теро 2008 ЕООД и Андикс АК ЕООД, счетоводни справки и извлечения от счетоводни регистри, настоящата съдебна инстанция споделя извода на приходните органи, че разходите по тези фактури се явяват документално необосновани. Не е ясно какъв точно е бил предметът на фактурите и че същите са свързани с икономическата дейност на дружеството, за да може тези суми да бъдат признати за разходи за отчетната 2013г. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че правилно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО не са признати за данъчни цели разходи за 2013г. в размер на 19805 лева по фактури, издадени от Теро 2008 ЕООД и Андикс АК ЕООД. В тази част касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно в тази му част. По отношение на установените задължения по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за корпоративен данък за 2014 г. по фактури, издадени от Детекс трейд АД: Видно от обжалвания ревизионен акт (стр. 4) на 21.11.2014г. и 27.11.2014г. са преведени аванси от ревизираното лице към Детекс трейд АД. Издадени са фактури 203582/21.11.2014г. с предмет на доставката аванс и данъчна основа 29166,67 лева и 203601/27.11.2014г. с предмет на доставката аванс и данъчна основа 40833,33 лева. Приходните органи са посочили, че към 31.12.2014г. начислените задължения на доставчика по преведените аванси са приключени със сметка 602 Разходи за външни услуги, т.е. разходът е начислен без да е осъществен. Ревизиращите не са установили някакви договорености, както и изпълнение на сделката. По делото не са представени процесните фактури. Видно от заключението по извършената в хода на първоинстанционното дело ССчЕ вещото лице е посочило, че са налични два броя данъчни фактури, които притежават задължителните реквизити по чл. 6 от ЗСч. Вещото лице не е посочило какво е изписано като основание за издаване на фактурите. Също така е изложило, че от представените аналитични регистри на счетоводни сметки е видно, че няма извършени други разходи, освен тези по издадените две фактури. Вещото лице е отбелязало в заключението си, че е прегледало всички документи към съдебната преписка, свързало се е и е посетило счетоводството на ревизираното лице за изясняване на някои от обстоятелствата по представените документи. На въпрос зададен в съдебно заседание към вещото лице, същото е отговорило, че е посетило счетоводството на дружеството и е разговаряло със сегашния главен счетоводител. Посочило е, че същият му е показал аналитичните партиди и извлеченията по сметка 401 Доставчици. Твърди, че е взело предвид и банковите извлечения. Настоящият състав на ВАС споделя извода на първоинстанционния съд, че не е налице индивидуализация на предмета на фактурите, издадени от Детекс трейд АД. Приходните органи са посочили, че предмет на фактурите е аванс, но не се установява за какви стоки или услуги. Процесните фактури не са представени по делото, за да може съдът да се запознае с тях. Съдът достига до извода, че с тях не се е запознало и вещото лице по извършената ССчЕ, тъй като самото вещо лице е посочило, че е прегледало всички документи към съдебната преписка (фактури липсват по същата), свързало се е и е посетило счетоводството на ревизираното лице за изясняване на някои от обстоятелствата по представените документи, но не е посочило да са му представени фактури. В заключението си не е отбелязало какво основание за издаване е посочено в самите фактури. В съдебно заседание е изложило, че при посещение в счетоводството на дружеството са му представени аналитичните партиди и извлеченията по сметка 401 Доставчици и банкови извлечения, но не посочва да е разгледало фактурите. Този извод се подкрепя и от факта, че самият касационен жалбоподател излага различни тези по отношение на предмета на процесните фактури. Видно от стр. 6 от първоинстанционната жалба ревизираното лице излага, че фактура 203582/21.11.2014г., издадена от Детекс трейд АД, документира преведен аванс от страна на Инко ООД за доставка на търговско оборудване /машина/ в размер на 29166,67 лева и фактура 203601/27.11.2014г., издадена от Детекс трейд АД, документира плащане по сделката за доставка на машина в размер на 40833,33 лева. Също така противно на изложеното от приходните органи и вещото лице отново на стр. 6 от първоинстанционната жалба ревизираното лице твърди, че по фактура 203601/27.11.2014г. е осъществено окончателното плащане по сделката. Ревизираното лице е подчертало в първоинстанционната си жалба (отново на стр.6), че при постигната договореност между страните за приемане на извършеното плащане по конкретната доставка за окончателно, каквато е конкретната ситуация, то по силата на счетоводното законодателство за дружеството възниква задължение да отрази счетоводен разход в размер на извършеното плащане, прието между страните за окончателно. Вече в касационната жалба на стр. 9 ревизираното лице излага друго твърдение, че фактура 203582/21.11.2014г., издадена от Детекс трейд АД, документира преведен аванс от страна на Инко ООД за ремонтни дейности в размер на 29166,67 лева и фактура 203601/27.11.2014г., издадена от Детекс трейд АД, документира плащане по сделката за извършване на ремонтни дейност в размер на 40833,33 лева. Това разминаване в твърденията на ревизираното лице по отношение на фактурите обосновава извода на настоящата инстанция, че фактурите не са индивидуализирани, няма конкретни договорености между страните по сделката. С оглед на това е и правилно приетото от приходните органи, че тези разходи не са документално обосновани и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО не следва да се признаят за данъчни цели. В подкрепа на този извод на настоящата инстанция е и заключението на вещото лице по извършената и приета без възражения в хода на първоинстанционното дело ССчЕ. За разлика от твърдението на ревизираното лице в двете жалби (първоинстанционна и касационна), че първата фактура е аванс, а втората окончателно плащане, вещото лице установява, че и двете фактури са за аванс. Както вече бе посочено, вещото лице също така е изложило, че от представените аналитични регистри на счетоводни сметки е видно, че няма извършени други разходи, освен тези по издадените две фактури. С оглед на това се достига извода, че окончателно плащане по тази сделка с неустановен предмет не е осъществено. Настоящата инстанция споделя изложеното от директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, че за Детекс трейд АД са ангажирани фактури за аванси, които в противоречие със счетоводните правила са отнесени като разходи по сметка 602 Разходи за услуги. В тази връзка нито в административното производство, нито в хода на съдебното производство, са ангажирани писмени доказателства, сочещи поети задължения и изпълнение на дейности. Наличието на авансови плащания за бъдещи доставки не е равнозначно на понятието разход в счетоводния и данъчен смисъл. В случая плащането е актив (вземане). С възникване на правото на бъдещо получаване на доставките за ревизираното дружество не възниква разход, подлежащ на отчитане, който да влияе на счетоводния резултат, а актив (вземане), който следва да се отчете като аванс по сметка 402 Доставчици по аванси. Ако бе така осчетоводено, сумата по тези фактури следва да се посочи в баланса, но не би влияла върху финансовия резултат. С оглед на изложеното първоинстанционното решение в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на жалбата срещу решение 5961 от 21.10.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 7257 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело 3077/2019 г. по описа на АССГ: Касационната жалба е подадена от страна по делото, която неблагоприятно е засегната от съдебния акт, в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Настоящата инстанция не споделя доводите на касатора, че проведеното в производството по чл. 175 от АПК от съда са допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Действително съгласно чл. 175, ал. 2, изр. 1 от АПК решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. Въпреки това, фактът на провеждане на открито съдебно заседание, не се явява съществено процесуално нарушение. Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател, че при провеждането на открито съдебно заседание са събирани нови доказателства. Предоставената справка по делото не се явява ново доказателство. С нея не се установяват нови задължения или променят съществуващи такива, не се установяват или доказват нови факти. Същата е представена само за сведение на съда и не представлява официален документ, тъй като дори не е подписана. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че е неоснователен доводът на касатора за неправилност на решението поради допуснато съществено процесуално нарушение. В касационната жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка в частта, с която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за установени лихви за забава за дължими авансови вноски за 2012 г. в размер на 1023,31 лева и са за установени задължения по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за корпоративен данък за 2013 г. в размер на 1980,50 лева - главница и 877,02 лева - лихви за забава, не се излагат конкретни доводи за неправилност. Осъществената от настоящия състав проверка на правилността на обжалваното решение в тази му част сочи, че не са налице заявените касационни основания. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С оглед на тази разпоредба и макар да липсват твърденията в касационната жалба за недопустимост на решението, настоящият състав констатира частична недопустимост на решението в частта, с която са установени задължения по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 46420,87 лева главница и 15844,01 лева - лихва за забава. Правилно жалбоподателят е посочил, че корпоративният данък за 2014г. е в размер на 7000 лева, произтичащ от непризнати разходи на стойност 70 000 лева по фактури издадени от Детекс трейд АД. Разликата до 46420,87 лева, а именно 39420,87 лева, се явява размерът на корпоративен данък по ЗКПО за 2014г., свързан с непризнати разходи в размер на 394208,72 лева, който е отменен с решение 7257 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело 3077/2019 г. по описа на АССГ. В тази част решение 7257 от 14.12.2020 г. не е обжалвано и е влязло в сила. С произнасянето си с решението за поправка на явна фактическа грешка в частта относно сумата 39420,87 лева, съдът е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази му част. С оглед на това жалбата срещу решение 5961 от 21.10.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 7257 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело 3077/2019 г. по описа на АССГ се явява частино основателна и следва да бъде частично уважена, а решението частично обезсилено. С оглед крайния изход на спора разноски на страните не се дължат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,