Решение № 7398 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6574/2017 г.

Решение № 7398 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6574/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Д. В. чрез процесуален представител адвокат Печева срещу решение № 745 от 5.05.2017 г. на Административен съд П. по адм. дело № 2146/2016 г. С него се отхвърля жалба на В. Д. В. против решение № 2153-15-209/16.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ П., с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 3806134660/Ра-927 от 10.11.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ П. в частта, относно възстановяване на непогасените по давност недобросъвестно получени суми за пенсия по същото разпореждане. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. От съдържанието на жалбата се извежда и като касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата и формиране на изводите от фактическа и правна страна. Ответникът, директорът на ТП на НОИ П. взема становище в писмен вид чрез процесуален представител юрисконсулт за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение, оставящо без уважение жалба срещу разпореждане относно възстановяване на непогасените по давност недобросъвестно получени суми за пенсия по същото разпореждане. Възраженията са незаконосъобразност, тъй като абсолютно добросъвестно е получавал пенсията си, тъй като не е знаел какъв следва да бъде правилния размер и той се определя от установен от закона ред от служители и ръководители в ТП на НОИ, както и че този размер е определен със стабилен административен акт и е бил стабилизиран. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по административната преписка е установено от фактическа страна, че с обжалваното разпореждане и решение е разпоредено да се възстанови неправилно изплатена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст от В. Д. В. в размер на 21867.08. лева от които главница за периода 1.01.2004 г. до 30.10.2014 г. в размер на 12106.46 лева и лихва в размер на 9760.62 лева, начислена към 10.11.2014 г. Разпореждането е издадено на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО и във връзка с разпореждане № 3806134660/ протокол № ПР-1685 от 24.10.2014 г. Съдът е установил също така, че след отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст неправилно с разпореждане № 105/23.01.2001 г. е увеличен размерът на пенсията на В., тъй като стажът оформен от декларираните от лицето осигурители не потвърждава декларираният осигурителен стаж по заявление за изменение на пенсия от 15.12.2000 г. При това положение с обжалваното разпореждане е отменено разпореждането от 2001 г. и всички последващи и пенсията е изменена само за установения положения след пенсионирането стаж при тригодишен базисен период 1.07.1985 г. 30.06.1988 г. брутен доход 10956 лева и индивидуален коефициент 1.331, представен при първоначалното отпускане на пенсията. Оспорения акт съдът приел за издаден от компетентен орган при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби при отсъствие на отменителните основания по чл. 146 АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен. Съдът е приел, че макар и да липсва определение за "недобросъвестно получени суми" в такава хипотеза се намира лице, което знае, че получава пенсия въпреки факти и обстоятелства, представляващи пречка за това плащане, както и за невярно декларирани факти и обстоятелства. Тези факти и обстоятелства са от съществено значение за правото на пенсия и размера и че премълчаването или затаяването на факти свързани с тези права е свързано с получаване на облага - пенсия която не се следва. В хода на административното производство е била дадена възможност на В. да представи всички доказателства, намиращи се у него, да декларира периодите и осигурителите за които не разполага с доказателства, като е констатирано, че пенсионното досие не е било налично в хранилището на НОИ. Жалбоподателят не е посочил къде е получил доход в размер от 70920 лева за периода 1.01.1990 г. до 31.12.1992 г., поради което е прието, че няма такъв стаж и доход и са декларирани неверни факти пред органите на НОИ, което обосновава извод за недобросъвестност. При установеното от фактическа и правна страна е постановено решението. Решението е правилно. Административното производство е протекло при спазване на административнопроизводствените правила като на жалбоподателя са давани указания за представяне на съдържащите се в него доказателства и да посочи и уточни периоди и осигурители относно осигурителния му стаж. Административният орган е извършил проверка на пенсионното досие и служебно е изискал от осигурителите информация относно стажа и дохода на жалбоподателя. При тази служебна проверка е установено, че след отпускане на пенсията на осигурителен стаж и възраст последващите изменения не отговарят на съществуващите доказателства относно материалните предпоставки за изменение на отпусната пенсия. Тези констатации административния орган свързва с неверно удостоверени факти относно стажа и осигурителния доход, поради което получения по висок размер на пенсията е в хипотезата на недобросъвестност, която се изразява в знание за неверността на тези факти и получаване на по виск размер на пенсията който не се следва. Съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и е извел обосновани изводи на тези доказателства, като от правна страна правилно е прието, че е налице недобросъвестност в смисъла на термина, употребяван от съдебната практика. Така изложени мотивите на съда се възприемат от настоящата инстация, поради което доводите за нарушения при постановяване на решението, съставляващи касационни основания за отмяната му са неоснователни. При тези изводи решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат 100/ сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното ВАС, шесто отделение